Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Тал се замисли. Не беше експерт в тактиката и стратегията, беше прочел само няколко книги по темата, докато се учеше в Саладор, и нямаше никакъв практически опит във военното дело. Уменията му бяха като дуелист, със сабята, и не знаеше колко ще му послужи това на бойното поле. Тъкмо заради това му се налагаше да разчита на Джон Крийд и неговия опит. В отряда нямаше военни звания, но за всички останали беше ясно, че Крийд е неофициалният помощник-командир.
В момента тридесет мъже от отряда отмаряха при входовете на къщите или под навеса до стената — пестяха силите си за предстоящата битка. Тал беше изпратил по десет мъже в двете съседни села с инженерите, за да подсилят и тяхната отбрана.
Според всички слухове на север се придвижваха два, може би три отряда. От време на време Тал го обземаше страх, че Гарвана и бандата му може да нападнат друго село, да оставят Квеала за друг отряд и така да го лишат от възможността за отмъщение. Мъчеше се да изтласка това опасение от ума си и да остави на съдбата да му донесе каквото ще му донесе. Така или иначе, щеше да спаси ородоните от участта на оросините. Рано или късно щеше да намери Гарвана и всички, извършили престъплението срещу неговия народ — ако не в тази предстояща битка, то в следващата или последващата.
— Сигналът! — каза внезапно Джаскенел.
Тал извърна очи натам, накъдето сочеше старецът, и видя слънчевия лъч, блеснал от огледалото. Изчака и започна да брои, а когато сигналът започна да се повтаря, каза:
— Двеста конници, идват през южния проход. — Пресметна бързо. — По-малко от час. Крийд?
— Да, капитане?
— Двеста конници идват от юг!
Крийд кимна. Всеки мъж в селото го беше чул.
— Готови сме.
Тал кимна. Готови бяха. Воините на ородоните вече се подреждаха по палисадата със своите оръжия и с новите мечове и лъкове, които Тал бе докарал с един от двата фургона. Както беше предположил, също като неговото племе, ородоните разполагаха със събрано оттук-оттам въоръжение, от що-годе използваемо до напълно негодно. Много мечове бяха семейни ценности, предавани от баща на син с придружаващата ги история как са се сдобили с тази или онази щръбка или пукнатина. Въпреки че бяха натежали от чест, щяха да се строшат още при първия сблъсък.
И макар ловните лъкове на ородоните да бяха добри, военните все пак бяха по-добри. Мъжете на Квеала съвсем не бяха глупави: веднага зарязаха лъковете си и ги смениха с двойно извитите, които Тал бе закупил от един търговец от Кеш. За първи път Тал беше видял такъв лък, когато се запозна с Рондар — това беше любимото оръжие на конния народ ашунта. Изработен бе от обшита с кожа кост и дърво, двойно извит, къс, но с изумителна сила. В ръцете на силен стрелец можеше да забие стрела през лека броня като арбалет. А Тал беше докарал и арбалети. Десетина ородонски жени бяха въоръжени с тях. Ако портата поддадеше и конниците нахлуеха в укреплението, щяха да ги обстрелват от всяка постройка, покрай която минеха.
По-големите деца също бяха въоръжени. Всяко дете над десет години носеше къс меч, а на по-големите момичета и момчета бе показано как да натягат, зареждат и стрелят с арбалетите. Тал бе обяснил само веднъж, край първия огън първата нощ, какво бе сполетяло жените и децата в селото му, за да убеди мъжете да се откажат от традицията си да крият семействата си в кръглата къща. Мъжете ородони бяха обичливи съпрузи и бащи и бързо помогнаха на жените и децата си да се подготвят за битката.
Крийд слезе от южната стена, пресече площада, качи се по стълбата и застана до Тал.
— Жалко, че не ми позволи да отведа пет-шест момчета в гората, капитане.
— Знам. Ако не бях изпратил двайсет души в другите села, щях да го направя с радост.
— Щеше да е добре да ги ударим в задника, докато ги отблъскваме тук. Познавам добре наемниците. Гарвана е опасен безумец, но някои от момчетата му ще го оставят веднага щом видят, че може да ги избият. Не всички от тях си въобразяват, че са непобедими, нали разбираш.
— Можем да ги подгоним оттук.
— Добре, ще го кажа още веднъж — въздъхна Крийд. — Ямите, които трябва да ги задържат, ще задържат и нас. — Посочи забития клон, бележещ безопасния подстъп. — Трябва да минем оттам и след това към големия камък, за да излезем, а щом няколко техни момчета изпопадат в ямите, те ще го разберат. Гарвана може да постави трима стрелци ето там… — Посочи едно място, сравнително безопасно, в края на дърветата. За да ни задържат, докато се прегрупират. Ако не избием поне половината от хората му, ще почне обсада. — Изведнъж замълча и подуши въздуха. — Пушек!