Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Подейства, да. Едва не загубих, защото непрекъснато се опитвах да измисля начин да го убия, и почти фатално късно осъзнах, че едва ли ми остава шанс поне да спечеля.
— Е, стореното — сторено. — Паско му свали ботушите. — Хайде, изкъпете се, защото галаприемът вече започва и вие сте почетният гост.
Тал се накисна в блажената топлина на ваната.
На вратата се почука. Паско я открехна и поговори тихо с някого, после я разтвори широко. Влязоха шестима пажове, понесли дрехи, достойни за крал. Най-старшият обяви:
— Негово величество ви изпраща поздравите си, скуайър, и би желал да приемете тези дрехи като скромен израз на неговото одобрение и задоволство от победата ви. Негово величество ви очаква да се появите в главната зала.
— Благодаря — отвърна учтиво Тал, стана и взе една голяма кърпа от ръцете на Паско. — Моля, предайте на Негово величество, че съм изпълнен с предълбока благодарност и ще се явя веднага щом се облека.
Пажовете се поклониха и излязоха, а Паско му помогна бързо да се облече. Облеклото беше от най-фина тъкан и му стоеше все едно че майстор шивач му е взел мярка.
— Интересно, дали някъде има и друг костюм, приготвен за Кемпънийл — обади се Паско.
— Несъмнено — отвърна Тал. — Това тук бисери ли са?
— Да. Жакетът ви е обшит с перли. Това облекло струва почти колкото изящната малка златна сабя, която спечелихте.
Щом приключи с обличането, младият победител застана пред скъпото стъклено огледало и се огледа. Жълтият жакет и черните бричове се допълваха от бяла риза с бухнали ръкави и мека червена шапка. Но това, което виждаше пред себе си, бе непознат човек. В първия миг той дори не позна отражението си. И помен нямаше от планинското момче, което бе чакало на мразовития планински връх да получи видението си. Пред него стоеше непознат, натруфен в скъпото и най-модно ролдемско облекло образован и възпитан младеж, който говореше много езици, свиреше на няколко инструмента, можеше да готви, да рисува, да съчинява поезия и да замайва главите на млади дами с висок сан. За миг Тал сгорчивина си помисли дали онова момче не се е изгубило завинаги. После изтласка тази мисъл от ума си и се обърна към Паско.
— Хайде, не бива да злоупотребяваме с търпението на краля.
Забързаха към голямата зала, където дворцовият церемониалмайстор обяви появата му. Тал пристъпи вътре, прекоси залата и застана пред краля. Всички въодушевено заръкопляскаха.
След като официалната част приключи, херцогът на Оласко, който стоеше до кралицата, пристъпи напред, усмихна се и каза:
— Бих помолил да ми отделите малко време, млади сър. Тал се остави херцогът да го отведе настрани от краля.
Херцог Каспар заговори спокойно, с дълбок и вдъхващ кротост глас, прикривайки опасния нрав, който младежът долавяше в него.
— Имате ли някакви планове, след като турнирът вече приключи, млади ми приятелю?
— Предстои ми да уредя някои семейни дела — отвърна Тал. — Но не съм мислил много какво ще правя след това, ваша светлост.
— Винаги търся хора с особен талант, млади Хокинс, а вие ме убедихте, че сте точно такъв. Начинът, по който се справихте с онзи кешийски измали, ви поставя много над повечето майстори на сабята, а победата ви над моя шампион днес… да кажем, че в Оласко едва ли има друг мъж, който би могъл да се сравни с Кемпънийл.
— Ласкаете ме, ваша светлост.
— Не — отвърна тихо херцогът. — Празното ласкателство е губене на време. Тези, които служат при мен, печелят похвала, когато е заслужена, също както получават наказание, когато се провалят. Със задоволство мога да отбележа, че наградите далеч надвишават наказанията в моя двор, защото, както казах, търся изключителни мъже. — Усмивката му се разшири и той добави: — И жени също, разбира се. Херцогът погледна над рамото на Тал и той се обърна. Видя към тях да се приближава изящна млада жена със сплетени златни коси, с лека усмивка на устните. Лицето му остана съвсем безизразно, когато херцогът заяви:
— Скъпа, позволи ми да ти представя скуайър Талвин Хокинс, от Кралството. — Обърна се към Тал. — Скуайър, моята приятелка, лейди Роуена от Талсин.
— Милейди — поздрави я Тал с вежлив поклон.
— Удоволствието е за мен, скуайър. Съвсем наскоро пристигнах в града, но успях навреме да стигна в двореца за двубоя. Бяхте великолепен.
— Прекалено много ме хвалите, милейди. Дамата се обърна към херцога с думите:
— Жалко обаче за лейтенанта.
— Да, нали? — въздъхна Каспар. После се обърна към Тал. — А, вие едва ли сте чули, нали? Ударът ви е срязал артерия в слабините. Коварно нещо, издърпва се навътре в тялото, когато бъде прерязана. Опасявам се, че лейтенантът ми е изгубил фатално много кръв, докато са търсели жрец лечител.