Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Гледайки израженията на сплашените моряци, Авелин силно се съмняваше, че би се намерил някой, който дори да помисли за бунт.
Тримата монаси се прибраха в каютата си, без да споменават случилото се току-що, не говориха за него и през целия ден. Авелин много внимаваше да прикрие обвинението в погледа си, ала в главата му препускаха безброй мисли. През последните няколко месеца доста добре беше опознал стария Смийли и макар да не го харесваше кой знае колко, беше свикнал с него и сега имаше чувството, че нещо на кораба липсва.
Ала най-много го измъчваше безстрастният начин, по който Куинтал се бе разправил с мъжа; хладнокръвието, с което беше отнел живота на друго човешко същество. Не така трябваше да постъпи един абеликански монах, поне според Авелин, но убийството на Тади Суей, както и чисто изпълнената екзекуция на Бънкъс, го караха да подозира, че Куинтал трябва да е бил подготвен за такъв развой на събитията още преди да поемат на път, навярно дори бе получил подобни нареждания от светите отци! Вярно, мисията им беше от жизненоважно значение, дни като тези настъпваха веднъж на седем поколения и Авелин, както и останалите му другари, на драго сърце биха дали живота си за нейния успех. Ала да погубват невинни хора? Да убиват безмилостно и без угризения?
На другата сутрин Авелин успя да хвърли скришен поглед на Куинтал. Прекрасно помнеше страданията на Тагрейн, чувството за вина, угризенията, които го измъчваха на острова и които станаха причина за смъртта му. Нищо подобно обаче не се четеше по лицето на мургавия, едър мъж. Куинтал беше убил Бънкъс Смийли с лекотата, с която по-рано бе удавил злото джудже, сякаш за него не съществуваше разлика между човешко същество и свиреп паури.
Авелин усети как го побиват тръпки. Без следа от разкаяние или угризения на съвестта. Дори по-лошо, още отсега беше сигурен, че когато се върнеха в манастира и разкажеха какво са преживели, отец Маркварт щеше да кимне одобрително, напълно съгласен с жестоките действия на Куинтал.
Да, Авелин знаеше какво ще бъде оправданието им — „по-висшето добро“, щяха да кажат те, „интересите на мнозинството“, ала всичко това противоречеше на елементарната справедливост, а нали справедливостта бе един от основните принципи в Абеликанската църква!
В очите на брат Авелин, който току-що се бе докоснал до най-възвисяващата и свещена мистерия в краткия си живот, нещо тук беше ужасяващо нередно.
Когато „Бягащия с вятъра“ най-сетне остави Ръката на Мантис зад гърба си, Парвесперс, последният месец на есента, вече беше в разгара си. Мразовит вятър и ледени пръски безмилостно брулеха екипажа; вечер всички се скупчваха около няколко газени лампи и полуизгорели свещи, мъчейки се да се постоплят. Ала въпреки студа и неудобствата, духът им бе висок, а мислите за Тади Суей и Бънкъс Смийли — потънали в забрава. Кой имаше време за подобни неща, когато краят на пътуването бързо наближаваше, а с него — и обещаното им пребогато възнаграждение.
— Значи ще останеш в абатството? — обърна се Дансали към Авелин една хладна утрин.
Земя на хоризонта отново не се виждаше, тъй като „Бягащия с вятъра“ прекосяваше Залива на Корона, на път към залива Вси светии.
Авелин я изгледа заинтригувано.
— Разбира се — отвърна той най-сетне, после изведнъж, виждайки я как свива рамене, осъзна какво се крие зад въпроса й.
Тя го молеше да остане при него!
— Да не би да възнамеряваш да слезеш от кораба?
— Може би. Ще направим още три курса между Сейнт Мер’Абел и Палмарис, където Аджонас смята да зимува.
— Аз… — започна Авелин. — Искам да кажа, аз нямам избор. Отец Маркварт ще очаква да му разкажа всичко за пътуването, а и ще бъда прекалено зает с камъните, сигурно в продължение на месеци…
Дансали нежно сложи пръст върху устните му.
— А ще може ли да те посещавам от време на време? — тихо попита тя. — Ще ти разрешат ли?
Авелин кимна, останал без думи от изненада.
— Ще имаш ли нещо против?
Младият монах разгорещено поклати глава:
— Отец Йойона ми е приятел — обясни той. — Може би дори ще успее да ти намери някаква работа.
— В манастира? — учуди се Дансали.
— Не, не такава работа — засмя се Авелин, скривайки неудобството, обзело го при спомена за чутите по-рано подмятания за Биен де Луиза. — Но какво ще каже капитан Аджонас? Ще те остави ли да си отидеш? — попита, за да насочи мислите си в друга, не толкова притеснителна посока.