Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Тримата монаси рядко споменаваха Тагрейн, макар често да се молеха за него и за успокоението на душата му. Моряците обаче почти не говореха за друго, освен за Тади Суей, момчето, което се бе опитало да стигне острова, но така и не се бе завърнало, и Авелин нямаше как да не забележи изпепеляващите погледи, които мъжете му хвърляха, колчем излезеше на палубата.
Жегата и скуката на безкрайните дни постепенно превърнаха заговорническия шепот в открито недоволство и обвиняващи подмятания. Ето защо нито Авелин, нито Пелимар, най-малко пък Куинтал, се изненадаха, когато една сутрин капитан Аджонас дойде в каютата им, за да ги предупреди за надигащ се на борда бунт.
— Искат камъните — обясни той. — Или поне част от тях… в замяна на живота на Тади Суей.
— Та те никога няма да разберат каква сила се крие в тези камъни! — възмути се Куинтал.
— Да, но добре знаят стойността на един рубин или смарагд — отвърна Аджонас. — Дори и без магията.
Авелин прехапа устни, припомняйки си несметното съкровище, което бе оставил на Пиманиникуит.
— Възнаграждението за екипажа беше повече от щедро — припомни Куинтал на капитана.
— Искат компенсация за убития си другар.
— Отлично знаеха какви опасности ги очакват.
— Нима? — попита Аджонас. — Дали наистина подозираха, че четиримата пътници, които приеха сред себе си, накрая ще се обърнат срещу тях?
Куинтал се изправи и се приближи до него. Бездруго едър, в тясната каюта той изглеждаше дори по-висок, още повече, че Аджонас, застанал на прага, трябваше да стои приведен, за да не се удари в рамката на вратата.
— Просто повтарям думите им — спокойно рече капитанът, без ни най-малко да се смути. — Думи, които според мен Куинтал трябваше да чуе. От Сейнт Мер’Абел все още ни делят цели три месеца.
Куинтал присви очи, мъчейки се да реши как да постъпи.
— Трябва да сложим край на подобни настроения веднъж завинаги! — заяви той. — Още днес!
После отиде до нара на Авелин и взе един от камъните — наричаше се тигрова лапа и беше кафеникаво — оранжев, прошарен от три черни ивици.
Още щом го видяха да излиза от каютата, следван от Аджонас и двамата си другари, моряците се досетиха, че нещо важно е на път да се случи и побързаха да се съберат, водени от Бънкъс Смийли.
— Няма да получите никаква компенсация за Тади Суей — започна едрият монах направо. — Младият глупак сам избра да се прости с живота си, когато реши да слезе на острова.
— Ти го уби! — провикна се един от моряците.
— Аз бях тук, на борда на „Бягащия с вятъра“ — напомни му Куинтал.
— Ти или твоите другари — все тая! — настоя морякът.
Куинтал нито потвърди, нито отхвърли обвинението:
— Пим… — започна той, но бързо се поправи: — Островът е само за двама души и дори единият от тях, обучаван години наред как да оцелее, не се завърна.
От редиците на екипажа се надигнаха сърдити гласове, ала Бънкъс Смийли се обърна назад и даде знак на другарите си да замълчат:
— Ние пък мислим, че сте ни длъжници! — заяви той и втъкна палци в колана си, придавайки си важен вид.
Куинтал го изгледа изпитателно — ето значи кой стоеше зад всичко това, ето кой подклаждаше недоволството на моряците и най-вероятно се гласеше за капитан.
— Капитан Аджонас не е съгласен с вас — предизвикателните думи на Куинтал целяха най-сетне да извадят заговора на повърхността.
Зла усмивка плъзна по устните на Смийли:
— А може би вече не той взема решенията тук!
— Наказанието за бунт… — обади се Аджонас, ала Смийли го прекъсна.
— Да, да, всички знаем какво е наказанието — увери го той на висок глас. — Ала освен туй знаем, че човек първо трябва да го хванат, за да го обесят. Сега сме по-близо до Бехрен, отколкото до Хонс-де-Беер, а в Бехрен не задават много-много въпроси.
Е, това беше — заговорниците бяха изиграли картите си, сега беше ред на Куинтал да изиграе своите… и да смачка противниците си.
Очите на Смийли се разшириха от ужас, когато чу от гърдите на едрия мъж да се откъсва гърлено ръмжене и видя ръката му — вече не човешка длан, а тигрова лапа със страховити нокти!
— К-к-какво? — ахна старият моряк, ала Куинтал беше по-бърз и с един светкавичен замах разпори тялото на Смийли от брадичката до корема.
Потресени, останалите моряци се люшнаха назад.
— Той ме уби! — прошепна Смийли и се свлече на палубата, докато от грозните рани шуртеше алена кръв.
Животинският рев на Куинтал накара бездруго ужасените метежници да се разбягат:
— Вижте своя водач! — изкрещя той и макар лицето му да бе запазило човешкия си облик, гласът му беше неестествено гръмовен. — Вижте Бънкъс Смийли и знайте, че такава съдба очаква всеки, който дръзне да се опълчи срещу капитан Аджонас или братята от Сейнт Мер’Абел!