Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Всички чуха боботенето за поздрав, а после и тропота на ботуши в коридора.
— Уейр Иста вчера последва Бендън — прекъсна го Д’рам, а усмивката му бавно озари тъмните му очи. — Но внимавай кои точно традиции ще нарушаваш. Някои не могат да бъдат пренебрегнати безнаказано…
Когато Лордовете и Занаятчиите влязоха в Уейра, всички се изправиха. Първи се появиха Лорд Асгенар, Водачът на Ковачите — Фандарел и неговия дърводелец Бендарек. Лорд Отерел от Тилек и Мерон от Набол с кряскащия гущер върху ръката си, влязоха заедно, но Отерел незабавно се насочи към Фандарел. Атмосферата стана напрегната, а във въздуха витаеха въпросите останали без отговор предишната вечер. Веднага щом повечето се събраха, Ф’лар ги поведе към Съвещателната Зала. След като Предводителите насядаха около него с лице към Лордовете и Занаятчиите, Лорд Ларад от Холд Телгар се изправи.
— Предводителю на Уейр, установи ли къде ще е следващия Нишковалеж?
— Точно където го очаквате и вие, Лорд Ларад, в западните равнини на Телгар и Руат. — Ф’лар кимна към Литол — Опекуна на Лорда от Руат. — Вероятно по-късно днес. Сега там са ранните часове на деня и ние не възнамеряваме дълго да ви задържаме тук…
— Колко време ще останат Ездачите при нас? — попита Лорд Корман от Керуун като погледна многозначително Д’рам, който седеше отляво на Ф’лар.
— Докато се изгради ефикасна система за комуникации между Холдове, Занаяти и Уейрове.
— Ще ми трябват хора! — избоботи Водача на ковачите Фандарел от далечното си кътче в ъгъла. — Наистина ли толкова много ви трябват онези огнехвъргачки, за които ми вадите душата?
— Не и ако драконовите Ездачи идват, когато ги повикаме — отговори му Лорд Сангел от Южния Бол, лицето му бе сурово, а в гласа му се долавяше горчивина.
— Телгар готов ли е за бой днес? — попита Лорд Ларад, като продължи да стои прав.
М’рек, Помощник-водачът на Телгар се изправи, хвърли колеблив поглед към Ф’лар, прочисти си гърлото и после кимна.
— Уейрът Високите Хълмове ще лети с Ездачите на Телгар! — каза Т’бор.
— И Иста! — добави Д’рам.
Това неочаквано единодушие предизвика одобрителен шепот сред събралите се, докато Лорд Ларад сядаше.
— Ще трябва ли да изгорим горите? — Лорд Асгенар от Лемос се бе изправил на крака. Тихият му въпрос прозвуча като молба на един горд човек.
— Драконовите Ездачи горят Нишки, а не гори! — отговори кротко Ф’лар, но в гласа му се долавяше метална нотка. — Има достатъчно Ездачи — и той посочи към Предводителите от двете си страни — които да защищават горите на Перн…
— Не това е най-важното, Бендън, и ти го знаеш — извика Лорд Гроге и се изправи, а очите му изпъкнаха още повече. — Аз казвам — преследвайте Нишките на самата Червена Звезда. Достатъчно време бе пропиляно. Все повтаряте, че вашите Дракони ще идат навсякъде, когато им кажете.
— Един Дракон трябва да има представа за мястото, където отива! — запротестира Г’нариш, Водача на Игън и възбудено скочи на крака.
— Не ме будалкай, млади човече! През онзи далекогледен уред, вие ще видите Червената Звезда така ясно… — и Лорд Гроге протегна напред свития си юмрук — както и юмрука ми! Идете до източника! Идете до източника!
Д’рам също се изправи до Г’нариш, като със своите ядосани аргументи увеличи настаналото объркване. Един Дракон изрева така силно, че оглуши всички за миг.
— Ако това е желанието на Лордовете и Занаятчиите, — каза Ф’лар — тогава ще организираме експедиция и ще тръгнем още утре. — Той усети, че Д’рам и Г’нариш се бяха извърнали и потресени го гледаха. Видя Лорд Гроге да се наежва подозрителен, но пък вече бе привлякъл вниманието на цялата стая. Заговори бързо и ясно:
— Ти си видял Червената Звезда, Лорд Гроге. Можеш ли да ми опишеш земните масиви? Би ли пресметнал какъв район трябва да прочистим, да речем, колкото северния континент? Д’рам, би ли се съгласил, че ще отнеме тридесет и шест часа, за да стигнем дотам. Или повече? Хм! Ще трябва да летим крило до крило, след като няма да можем да разчитаме на подкрепа от наземните отряди. Това значи, че ще ни трябват Драконови тежини огнен камък. Водачо на миньорите, искам да знам точно какви припаси сте добили и са на разположение! Бендън съхранява около пет Драконови тежини на склад през цялото време, другите Уейрове също толкова. Затова ще трябва да изразходим всичко, с което разполагаме. Ще ни е нужна всяка огнехвъргачка на континента. Драконови Ездачи, аз признавам, че не е сигурно дали можем да прекосим такова разстояние без вреда за самите нас или за Драконите. Но допускам, че след като Нишките оцеляват на нашата планета, възможно е ние да оцелеем на тяхната. Обаче…