Смъртта на императора

— Това изцяло зависи дали и кога ще се сдобият с коне. Случи ли се скоро, при преднината, която имат, трябва да се приготвим за една продължителна езда. Помислете, те са пред нас с един следобед и цяла нощ!

За нещастие неговото опасение се сбъдна. Към пладне пред тях изникна самотно ранчо и почти в същия миг кучето кривна по посока неговия двор. Заобиколи го и спря на едно място, където земята беше отъпкана от конски копита. Души известно време почвата, насочи се насам-натам, поемайки проучвателно въздуха и накрая легна на земята, махайки объркано с опашка. Беше ясно, че е загубило миризмата, та нали търсените вече не се намираха на земята, а на коне. От мястото тръгваха на юг отпечатъците на три коня — очевидно следата, която трябваше да следват в бъдеще отмъстителите. Набързо решил, Грандприз обърна животното си и го подкара към ранчото. Пред вратата бе посрещнат от навъсено гледащ стар вакуеро.

— Буенос диас, сеньор! — поздрави вежливо ловецът. — Мога ли да запитам дали вчера не са се мярнали из тези местности трима мъже?

Очите на запитания станаха още по-мрачни.

— Да не принадлежите към тях, сеньор?

— Не, но ги търсим. Те са избягали престъпници и по всяка вероятност трябва да са минали оттук.

При тия думи недоверието изчезна от чертите на вакуерото.

— Щом е такава работата, на драго сърце ще ви дам сведение. Никого не сме видели, но трябва да са били трима, защото тази заран ни липсваха три коня и три седла.

— Това са те, не остава никакво съмнение. Сега съм наясно. Благодаря за информацията. Адиос, сеньор!

— Няма защо да благодарите! Ако искате да ми окажете услуга, като спииате негодяите, потърсете някой хубав, здрав клон и ги окачете да се полюлеят!

— Ще се сетя за желанието ви, когато докопаме крадците — отвърна подчертано Грандприз. — Нищо добро не ги чака. В това отношение можете да разчитате на нас!

Ловецът се върна при спътниците си. Прегледът на дирята показа, че е от миналата нощ. Значи преследвачите не бяха се приближили много и следваше да се очаква, че и в скоро време няма да е такъв случаят. Престъпниците вероятно бяха яздили цялата нощ, така че сега преднината им възлизаше на една нощ и един предобед. Нямаше да е лесно на преследвачите да я стопят, та нали не можеха да яздят нощем, ако не искаха да изгубят дирята из очи.

Кучето бе взето от Грандприз за каишката и след кратка почивка продължиха на юг. Мъжете имаха бодър дух. Бяха убедени, че в края на краищата все пак ще настигнат смъртните си врагове, защото знаеха, че онези бяха без пари, оръжия и провизии. Набавянето на храна следователно не би могло да мине без голяма загуба на време, което отново бе добре дошло за преследвачите.

Ездата продължи в мълчание. Часовете на следобеда се изнизаха и вечерта започна да се спуска, а следата все още не показваше промяна, от която да се разбере, че са се приближили до преследваните. Миндрело ругаеше. Мариано изразяваше досадата си с мрачния поглед, забит неотклонно в халката на коня и все по-честото и нетърпеливо подръпване края на брадата. Само Грандприз оставаше външно спокоен. Но ако някой можеше да надникне в душата му, би се стъписал от вулкана на ненавист и жажда за отмъщение, който бушуваше там и чиято жарава като слой пепел покриваше привидното равнодушие, което надяваше през деня.