Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Бублански бавно свали химикалката си и сбърчи чело.
– Изглежда… изпитвате уважение към нея.
Армански свали поглед към ръцете си. Въпросът го поставяше на кръстопът. През цялото време бе знаел, че Лисбет Саландер рано или късно ще попадне в сериозна беда. Нямаше ни най-малка представа какво би я накарало да се забърка в двойно убийство в Еншеде в ролята на извършител или по какъвто и да било друг начин, но същевременно си признаваше, че не знае особено много за личния ѝ живот. „В какво ли се е замесила?“ Армански си спомни внезапното ѝ посещение в офиса му, когато загадъчно му бе обяснила, че имала достатъчно пари, за да се справи, и не ѝ се налагало да работи.
Най-разумното в този момент би било напълно да се дистанцира от Лисбет Саландер. Армански си помисли, че тя вероятно е най-самотният човек, когото познава.
– Уважавам компетентността ѝ. Тя не си личи от оценките и биографията ѝ.
– Тоест запознат сте с миналото ѝ.
– Че се намира под попечителство и че е имала проблемно детство – да.
– Но въпреки това я назначихте на работа.
– Всъщност именно това бе причината да я назнача.
– Какво имате предвид?
– Предишният ѝ попечител, Холгер Палмгрен, бе адвокат на стария Дж. Ф. Милтън. Той я бе поел, когато е била тийнейджърка, и ме убеди да ѝ дам работа. В началото задачата ѝ беше да сортира пощата, да отговаря за копирния апарат и т.н. След това обаче стана ясно, че притежава неподозирани таланти. Можете да забравите за доклада на социалните служби, който загатва, че се занимава с проституция. Това са празни приказки. Лисбет Саландер несъмнено е била проблемна и буйна тийнейджърка, но това не е престъпление. Проституция е последното нещо, с което би се занимавала.
– Новият ѝ попечител се казва Нилс Бюрман.
– Никога не съм го срещал. Палмгрен получи мозъчен кръвоизлив преди около две години. Малко след това Лисбет Саландер намали броя на задачите, които изпълняваше за мен. За последен път работихме заедно през октомври преди година и половина.
– Защо престанахте да я търсите?
– Решението не беше мое. Тя прекъсна всякаква връзка с мен и изчезна в чужбина без каквото и да било обяснение.
– Изчезна в чужбина?
– Нямаше я близо година.
– Това не може да е вярно. Адвокат Бюрман е изпращал месечни доклади за нея през цялата изминала година. В участъка разполагаме с копия.
Армански вдигна рамене и леко се усмихна.
– Кога я видяхте за последен път?
– Преди около два месеца, в началото на февруари. Посети ме съвсем неочаквано. Не я бях чувал повече от година. Била прекарала цялата изминала година в чужбина – обикаляла из Азия и Карибския басейн.
– Извинете ме, но съм малко объркан. Когато дойдох тук, смятах, че Лисбет Саландер страда от психично заболяване, че не е завършила основното си образование и се намира под попечителство. След това ми разказахте, че сте се възползвали от услугите ѝ за извършване на висококвалифицирани личностни проучвания, че има собствена фирма и че печели достатъчно много пари, за да може да вземе едногодишен отпуск и да замине на околосветско пътешествие, и то без попечителят ѝ да подаде сигнал. Нещо тук не се връзва.
– Около Лисбет Саландер има много странни неща.
– Може ли да ви попитам… Какво мислите за нея?
Армански се замисли за миг.
– Тя е може би един от най-дразнещите и най-несговорчивите хора, които съм срещал през живота си – рече той накрая.
– Несговорчива?
– Не прави абсолютно нищо, за което няма желание. Мнението на останалите хора за нея изобщо не я интересува. Невероятно компетентна е и е напълно различна от всички останали.
– Луда?
– Дайте ми дефиниция на луд.
– В състояние ли е да убие двама души, без да ѝ мигне окото?
Армански дълго мълча.
– Съжалявам – рече той накрая. – Не бих могъл да отговоря на този въпрос. Аз съм циник. Смятам, че на всички хора им е заложено да могат да убиват други. В пристъп на отчаяние или омраза, а ако не друго, то при самозащита.
– Това означава, че не го намирате за изключено.
– Действията на Лисбет Саландер винаги са ръководени от някаква причина. Ако е убила човек, то вероятно е смятала, че има добро основание да го стори. Може ли да попитам… Въз основа на какво я подозирате за убийството в Еншеде?
Бублански се замисли за миг. След това погледна Армански в очите.
– Информацията ще си остане ли конфиденциална?
– Абсолютно.
– Оръжието на убийството е притежание на попечителя ѝ. По него има нейни отпечатъци.
Армански стисна зъби. Това бяха утежняващи обстоятелства.
– Чух за убийството само по „Ехо“[46]. За какво става въпрос? Наркотици?