Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Когато и двамата останахме без дъх, той се отдръпна и ме изгледа подозрително.
- Кога ще си набиеш в тази твоя изключително дебела тиква, че те обичам? - попитах раздразнено.
- Все някой ден. - И преглътна.
Това беше напредък. Усмихнах се и той ме дари със свенливата си усмивка.
- Хайде. Да обядваме. Всички сигурно се чудят къде сме. Тъкмо ще обсъдим кой какво иска да прави.
- О, не! - извика Кейт и всички очи се заковаха в нея.
-Погледнете! - Сочеше към прозореца. Валеше като из ведро.
Всички седяхме около дървената маса в кухнята и тъкмо бяхме приключили с италианското пиршество ~ микс от антипасти, приготвени от госпожа Бентли, и бяхме изпили две бутилки фраскати. Виното ми беше замаяло главата и се бях отпуснала.
- Разходката из планината отиде по дяволите - каза Елиът. като че ли дори малко облекчен. Кейт го изгледа накриво. Нещо ставаше, със сигурност нещо не беше наред. Държаха се добре с всеки, но не и един с друг.
- Може да идем в града - викна ентусиазирано Мия. Итън се засмя.
- Времето е перфектно за риба - предложи Крисчън.
- Аз отивам за риба - каза Итън.
г
- Нека се разделим. - Мия запляска с ръце. - Момичетата - на пазар, момчетата - навън, с техните скучни занимания.
Погледнах Кейт. Тя гледаше Мия снизходително и се умилява-ше на ентусиазма й. „Риболов или пазар? Ега ти избора!“
- Какво ти се прави, Ана? - попита Крисчън.
- За мен е без значение - излъгах.
Кейт улови погледа ми за миг и само раздвижи устни да ми подскаже „пазар“. Може би искаше да говорим?
- Всъщност май ми се ще да ида на пазар. - Усмихнах се кисело на Мия и Кейт.
Крисчън се изсмя. Прекрасно знаеше колко мразя да пазарувам.
- Мога да остана с теб тук - предложи той и нещо тъмно и страшно започна да разпъва слабините ми, но...
- Не, иди за риба - казах. Той имаше нужда и от мъжка компания.
- Е, решено - каза Кейт и стана.
- Тейлър ще дойде с вас - каза Крисчън така, че да разберем, че решението му не подлежи на никакви възражения.
- Нямаме нужда от детегледачка - каза Кейт, без да се замисля. Както винаги пряма.
Сложих ръка на рамото й и казах:
- Кейт, добре е Тейлър да дойде с нас.
Тя се нацупи, вдигна рамене и за първи път в живота си си затвори голямата уста.
Усмихнах се сконфузено на Крисчън, но той гледаше безизразно. „О, дано не е ядосан на Кейт!“
- Трябва да си взема батерия за часовника от града - каза Елиът, хвърли бърз поглед на Кейт, видях, че леко се изнерви, но тя не забеляза, понеже съвсем умишлено отбягваше да го погледне.
- Вземи аудито, Елиът. Когато се върнеш, ще идем за риба -каза Крисчън.
- Да - отвърна някак разсеяно Елиът. - Точно така ще направим.
- Тук - викна Мия и ме повлече в никакъв бутик. Навсякъде розова коприна и псевдофренски мебели от дърво в селски стил.
Кейт влезе след нас, а Тейлър остана да чака навън под навеса. Все още валеше. Музиката в бутика беше оглушителна. Арета пееше и напомняше, че е време за молитва. „8ау а 1ЛШе Ргауег“. Хубава песен. Отбелязах си да я кача на айпода на Крисчън.
- Ана, виж, това ще ти стои страхотно! - Мия вече беше измъкнала някакво сребристо парче плат.
- Пробвай я.
- Ммм... малко е къса.
- Ще изглеждаш фантастично! Крисчън ще я хареса.
- Мислиш ли?
- Ана, имаш крака, за каквито мъжете умират, а жените убиват. Ако излезем тази вечер на клуб или дискотека - каза усмихната и с нотка „тази вечер е моята вечер“, - ще изглеждащ истински секси.
Погледнах я леко шокирана. „Клубове, дискотеки? Аз не ходя по такива места!“
Кейт видя изражението ми и се засмя. Сега, далеч от Елиът, изглеждаше много по-спокойна.
- Трябва да се поразкършим тази вечер - каза тя.
- Давай, пробвай я - настоя Мия и аз с огромно нежелание тръгнах към пробната.
Докато чаках Кейт и Мия да излязат от пробните, тръгнах бавно към прозореца и погледнах навън с блуждаещ поглед. От уредбата в бутика се разнасяше гласът на Дион Уоруик. Напомняше да не поглеждам встрани и да вървя напред. Страхотна песен, също ми беше любима. Погледнах Роклята в ръката ми. Силно казано рокля. Беше без гръб и ужасно къса, но Мия каза че била „убиец“, особено за танци. Освен това трябваше да купя и обувки и някакво колие, нещо голямо, с много дрънкулки по него. Но това тепърва предстоеше. Врътнах очи и пак се замислих какъв късмет имах с Керълайн Актън, моята лична съветничка за този вид покупки.