Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Сивите очи на Крисчън се обърнаха към мен.
- Така ли стана сега?
- Много интересен разговор, но предпочитам да се прибера на топло - каза Кейт, наведе се, грабна две цепеници, завъртя се на токчетата си и тръгна с бърза крачка към къщата. „О, по дяволите! Побесняла е!“ Но знаех, че не е заради мен. Елиът въздъхна и без да обели и дума, я последва. Загледах се след тях, но Крисчън ме измъкна от размислите ми.
- Значи можеш да караш мотор? - попита с недоверие.
- Не много добре. Итън се опита да ме научи миналата година.
Погледът му замръзна, очите му бяха като ледени стъкълца.
- Правилно си преценила. Валя и е хлъзгаво и доста опасно.
- Къде да сложа въдиците и такъмите? - извика Итън отвън.
- Остави ги, Итън. Тейлър ще се погрижи за тях.
- А рибата?
- Хванали сте риба? - попитах учудено.
- Аз не. Кавана хвана. - И се нацупи... уж сърдито.
Избухнах в луд смях.
- Госпожа Бентли ще се оправя с рибата - извика Крисчън на Итън, а той се засмя и тръгна към къщата.
- Смеете ли ми се, госпожо Грей? - попита Крисчън.
- Да, много сте прав. И сте мокър. Да ви напълня ли ваната?
- Ако дойдеш с мен. - Наведе се и ме целуна.
Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро-матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни.
- Добре ли изкара? - попита Крисчън от прага. Беше само по тениска и къси гащи, бос. Влезе и затвори вратата.
- Да - казах неуверено, но не спирах да го изпивам с поглед. „Не е ли смешно? Минаха... колко?... само няколко часа?“
- Какво има? - попита той и наклони глава на една страна.
- Мислех си колко много ми липсваше.
- Говорите така, все едно сте били в ада, госпожо Грей.
- Точно там ме заведоха, господин Грей.
- Какво си купи? - попита той, за да смени темата.
- Рокля, обувки и колие. Похарчих ужасно много от парите ти. - Погледнах го виновно.
- Това е добре - каза той весело и прибра палавото кичурче зад ухото ми. - И колко пъти трябва да ти напомням - нашите пари. - Дръпна брадичката ми надолу и веднага пуснах захапа-ната между зъбите ми устна. Пръстът му се спусна по тениската ми, между гърдите, по диафрагмата и към корема.
- Това няма да ти трябва във ваната - прошепна Крисчън, хвана тениската ми и бавно я издърпа нагоре. - Вдигни си ръцете.
Вдигнах ги, без да откъсвам очи от неговите. Тениската падна сгърчена на пода.
- Мислех, че ще вземаме вана. - Усещах как пулсът ми отива към двеста.
- Да, но първо искам да те изцапам. И ти ми липсваше. - Наведе лице над моето и ме целуна.
- Мамка му! Водата! - Скочих, все още замаяна от оргазма.
Той не ме пусна.
- Крисчън, ваната! - Изгледах го притеснено.
- Спокойно - засмя се той. - Това е предвидено. Има къде да изтече. - Изправи се бавно и грациозно и тръгна към банята да спре крана. Проследих го с алчен поглед. „Хм... моят съпруг. Гол и след малко ще е мокър“.
Скокнах от леглото и го последвах.
Бяхме седнали в двата края на ваната. Беше толкова препълнена, че с всяко движение водата се разплискваше навсякъде. Имах усещането, че плувам във водите на греха. А Крисчън беше самият грях - миеше краката ми, масажираше стъпалата ми, заиграваше се с пръстите ми. После ги целуна един по един и леко захапа едното ми кутре.
Импулсът отекна в слабините ми.
- Харесва ли ти? - попита той задъхано.
Издадох някакъв нечленоразделен звук.
Той започна да ме масажира отново. „О, колко е хубаво!“ Затворих очи.
- Видях Гиа в града.
- Така ли? Мисля, че има къща тук - отвърна той, без да се задълбочава. Новината не представляваше никакъв интерес за него.
- С Елиът.
Сега вече му стана интересно. Спря масажа. Когато отворих очи, главата му беше наклонена на една страна, все едно не разбираше.
- Какво значи „с Елиът“? - попита по-скоро озадачен, отколкото разтревожен.
Разказах'му какво бях видяла.
- Ана, те са приятели. Мисля, че Елиът е верен на Кейт и е доста хлътнал по нея. - Поколеба се и добави: - Всъщност не мисля, а знам, че е така. - И с поглед ми каза: „Нищо не знам, нищо не съм чул!“
- Кейт е разкошна жена - хвърлих се да защитавам приятелката си.
- Щом казваш. Все пак съм благодарен, че ти беше тази, която падна в офиса ми. - Целуна палеца на крака ми, пусна го и започна да масажира другия. Пръстите му бяха така силни, уверени и в същото време пипаха деликатно. Отпуснах се. Не исках да се караме заради Кейт. Затворих очи и се оставих на магията на ръцете му.
Гледах втрещена сексапилната съблазнителна жена в огледалото и не можех да я позная. Кейт беше обезумяла и се беше увлякла да си играе на кукли с мен. Но Барбито бях аз. Беше изправила косата ми, бе сложила грим около очите ми, устните ми бяха кървавочервени. Изглеждах наистина секси. Най-много се набиваха на очи краката ми. Особено във високите „Мано-ло Бланик“ и с фатално късата рокля. Трябваше ми мнението на Крисчън. Имах ужасното предчувствие, че това никак няма да му хареса. Толкова много оголена плът. И то моя. От гледна точка на така добрите ни отношения и в името на запазването им като такива, реших да се допитам. Взех блакберито.