Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- И живели щастливо... но твоята приказка... - казах тихо.
Тя кимна тъжно.
- Добре е да поговорите. Опитай се да останеш насаме с него тук. Разбери какво го яде.
„Не какво, а кой го яде!“ Подсъзнанието ми беше отворило грозната си уста. Забих й един тупаник, шокирана от собствените си мисли.
- Идете някъде на разходка утре сутринта.
- Ще видим.
- Кейт, мразя да те гледам такава.
Тя се засмя измъчено и аз се наведох да я прегърна. Окончателно реших да не споменавам Гиа, но не бях убедена, че няма да кажа на господин Курвар, ако го спипам насаме. Как смее да се подиграва с чувствата на приятелката ми?!
Мия се върна и заприказвахме за други неща.
Сложих последната цепеница и пламъкът в огнището изсъска. Макар че беше лято, денят беше влажен и хладен и топлинката от камината беше повече от добре дошла.
- Мия, знаеш ли къде има дърва за камината? - попитах.
- В гаража, мисля - каза тя и отпи от дайкирито си.
- Ще ида да потърся. Тъкмо ще разгледам наоколо.
Дъждът бе намалял. Тръгнах към гаража до къщата, в който
можеха да се паркират три коли. Страничната врата беше отворена. Включих осветлението. В гаража имаше само една кола. Колата, с която Елиът бе ходил в града. Имаше и две моторни шейни, но това, което привлече вниманието ми, бяха двата висо-копроходими мотора, и двата по 125 кубически сантиметра, както личеше от надписите по тях.
Спомних си как миналото лято Итън смело и жертвоготовно се опита да ме научи да карам. Неволно потърках ръката си там, където я бях ударила яко, като паднах.
- Можеш ли да караш? - попита Елиът зад гърба ми.
Обърнах се рязко.
- Върнал си се.
- Така изглежда - усмихна се той. Крисчън би казал същото, но без тази ослепителна разтапяща усмивка.
- Е, караш ли? - попита той. „Курвар!“
- Не много добре.
- Искаш ли да опиташ?
- Не. Крисчън няма да е доволен.
- Крисчън не е тук - засмя се той. Потресе ме, че дори смехът му е същият. Семейна черта? Той отиде при единия мотор, преметна дългия си крак през седалката и хвана дръжките. Носеше джинси.
- Крисчън много държи на безопасността ми. Наистина не бива.
- И винаги правиш това, което ти казва? - В големите му бе-бешкосини очи лумна дяволита искрица. И чак сега видях онова лошо, палаво момче, в което се беше влюбила Кейт. Лошото момче от Детройт.
- Не. - Погледнах го сърдито. - Но се опитвам да не го притеснявам излишно. Има достатъчно грижи и тревоги, не е нужно и аз да съм сред тях. Той върна ли се?
- Не знам.
- Ти не отиде ли с тях за риба?
- Имах малко работа в града.
„Работа? Така ли вече им казват на изтупаните блондинки?“ Поех рязко дъх и го изгледах учудено.
- Ако не искаш да караш, защо си тук? - попита той.
- Търся дърва за огъня.
- Ето, тук са.
- О, Елиът, върнал си се? - Кейт бе влязла в гаража.
- Здрасти, бебо - усмихна се той.
- Хвана ли нещо?
Погледнах го да видя реакцията му.
- Не, имах малко работа в града. - За част от секундата по лицето му мина колебание.
„Мамицата му!“
- Дойдох да видя защо Ана се бави. - Кейт ни гледаше някак странно, учудено.
- О, приказвахме си за глупости - каза той и напрежението между тях лумна с нова сила.
Точно в този момент пред гаража спря кола и всички се обърнахме. Слава богу! Крисчън се беше върнал! Механизмът на га-ражната врата се задейства с оглушителен шум, стресна всички ни и вратата бавно се вдигна. Крисчън и Итън разтоварваха някакъв черен открит пикап. Крисчън ни видя в гаража и спря.
- Гаражна рок група? - попита саркастично и тръгна право към мен.
Усмихнах се. Така се радвах да го видя. Под непромокаемото яке беше облякъл работния гащеризон, който му бях продала в „Клейтън“.
- Здрасти. - Погледна ме изпитателно, без да обръща никакво внимание на Кейт и Елиът.
- Здрасти. Много хубав гащеризон.
- Има много джобове и е идеален за... зарибяване. - Гласът му беше примамлив, мек и тих. Думите бяха предназначени само за моите уши. Очите му горяха страстно.
Изчервих се и той ми се усмихна с онази широка усмивка, предназначена само за мен, усмивка, с която винаги ме тушираше.
- Мокър си - казах.
- Валеше. А вие защо сте се скупчили в гаража? - Най-сетне май се усети, че не сме сами.
- Ана дойде да търси нещо да се постопли. - Как това изречение прозвуча така пошло и мръсно!? - А аз се опитах да я изкуша да й покажа как да поязди мотора ми. - Определено беше майстор да се изказва с двусмислици.
Лицето на Крисчън помръкна, а моето сърце за миг спря да бие.
- Отказа ми обаче. Каза, че нямало да одобриш - добави Елиът и този път без никакъв сексуален подтекст.