Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Добре ли си? - попита Кейт и мисля, съвсем целенасочено.
- Искам да кажа след всичко това с Хайд.
Кимнах. Не исках да мисля, не исках да говоря за Хайд, но тя имаше съвсем различни намерения.
- И защо е откачил? - попита: мина направо към същината, без заобикалки. Отметна косата си назад, готова да души и рови за още информация.
Крисчън я изгледа хладно, сви рамене и каза:
- Изритах жалкия му задник от издателството.
- О? Така ли? Защо? - Определено се беше вживяла в ролята на разследваща журналистика.
- Пусна ми се много грубо - казах аз. Опитах се да й сритам крака под масата, но не я уцелих. „Мамицата й!“
- Кога? - попита тя.
- Преди доста време.
- Не си ми казвала!
Вдигнах рамене извинително.
- Не ми се вярва да е само заради това. Чак такова драстично и екстремно отмъщение само заради едно уволнение... - Честно, не знаеше кога да си затвори устата, но този път въпросът поне беше към Крисчън. - Има ли някакви психически проблеми? Ами цялата тази информация, която държи за семейството?
- Продължаваше да го върти на шиш, очевидно мислеше, че аз все още не знам нищо. Издразних се.
- Смятаме, че връзката е някъде в Детройт - каза Крисчън меко, прекалено меко. „О, не, Кейт, моля те, откажи се! Незабавно!“
- И Хайд ли е от Детройт?
Крисчън кимна.
Самолетът ускори и аз стиснах ръката му по-здраво. Той ме погледна окуражително. Знаеше, че мразя излитанията и кацанията. Стисна ръката ми и палецът му я загали успокоително.
- Какво все пак знаеш за него? - попита Елиът, който изобщо не обърна внимание на факта, че излитаме, нито на факта, че Крисчън се изнервя от въпросите на Кейт. Тя се наведе напред и наостри уши.
- Това не е за пресата - каза й Крисчън строго и съвсем сериозно. Устните й се свиха в тъничка линия. - Не знаем много за него - продължи той. - Баща му починал при някакво сби-ване в бар. Майка му се пропила. Като дете бил постоянно по домовете за сираци и бездомни деца. Ту влизал, ту излизал, ту го местели... И постоянно се е забърквал в какво ли не. Предимно кражби на коли. Бил е в затвора за малолетни. Майка му успяла да се възстанови с някаква програма за лечение на алкохолизъм и го прибрала. После спечелва стипендия за Принстън.
- Принстън? — Любопитството на Кейт направо вибрираше.
- Да. Явно е умен - каза Крисчън.
- Не бих казал - обади се Елиът.
- Но той не може да организира такова нещо сам! - констатира Кейт.
- Това не знаем. Все още. - Гласът на Крисчън беше прекалено тих. Господи! Някой му помагаше! Обърнах се и погледнах Крисчън с ужас. Той пак стисна ръката ми, но не ме погледна. Самолетът се отдели от земята и усетих някакво ужасяващо чувство, че потъвам. Стомахът ми се обърна.
- На колко години е? — попитах Крисчън, така че само той да ме чуе. Колкото и да ми се искаше да знам повече, не исках да насърчавам Кейт. Знаех, че въпросите й го побъркват. Освен това след Коктейлгейт Кейт беше в черния му списък.
- На трийсет и две. Защо?
- Просто питам.
- Не питай за него. Радвам се, че го закопчаха тоя нещастник.
- Челюстта му почти изпука, а отговорът му прозвуча като закана да не питам, но се направих, че не разбирам.
- Ти мислиш ли, че някой работи за него? - Догади ми се от мисълта, че може да има и някой друг замесен в тая работа. Това би означавало, че нищо не е приключило.
- Не знам - отвърна той и пак стисна зъби.
- Може би някой, който ти има зъб - предположих. „Господи! Дано не е онази кучка!“ - Елена? - прошепнах. Знам, че казах името й на глас, но само той можеше да ме чуе. Погледнах нервно към Кейт, но тя говореше оживено с Елиът, който определено изглеждаше ядосан. На нея. Хмм.
- Обичаш да говориш за нея така, да мислиш за нея като за демон, нали? - Крисчън поклати неодобрително глава. - Тя може да ми има зъб, но не би направила нищо подобно. - И ме закова с прямия си сив поглед. - Хайде да не я обсъждаме. Знам, че не е любимата ти тема за разговор.
- Нещо да сте говорили? Да сте се карали? - попитах, макар да не бях сигурна дали искам да знам отговора.
- Ана, не съм говорил с нея от рождения ми ден. Моля те, спри. Не искам да говоря за нея! - Вдигна ръката ми към устните си и целуна пръстите ми. Очите му горяха в моите и разбрах, че не бива да продължавам този разпит. Поне не сега.
- Ей, що не идете някъде насаме? - каза закачливо Елиът. -Имате си стая, нали? Не останахте много дълго там.
Крисчън закова и него с хладния си поглед.
- Начукай си го, Елиът - каза, но без никаква злоба.
- Пич, само ти казвам как стоят нещата. - Очите на Елиът грейнаха весело.