Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Крисчън ме поведе из къщата. Всички повърхности в кухнята бяха покрити със светъл мрамор, а шкафовете бяха черни. Избата също беше внушителна. Целият долен етаж беше нещо като... огромна бърлога - плазмен телевизор, меки канапета, фотьойли, маса за билярд... Изчервих се и Крисчън попита:
- Да поиграем, а? - Очите му грейнаха дяволито.
Поклатих глава и той пак се вкисна. Хвана ме за ръка и ме поведе нагоре. Над първия етаж имаше четири спални, всяка с отделна баня и тоалетна.
Неговата спалня обаче беше различна. Леглото беше много по-голямо от това у дома, обърнато с лице към прозорец, от който се виждаше цял Аспен и поразяваща гледка към планините.
- Това е планината Аякс... или ако предпочиташ да я наричаш Аспен - каза той и ме изгледа напрегнато. Стоеше на вратата, палците му в джобовете на черните джинси. Кимнах.
- Много си тиха.
- Прекрасно е, Крисчън. - И изведнъж изпитах болезнена необходимост да си тръгна за „Ескала“. Веднага.
Той направи точно пет огромни крачки към мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да спра да хапя устната си.
- Какво има? - Очите му се опитваха да уловят погледа ми.
- Ти си много богат.
-Да.
- Понякога се изненадвам колко богат си всъщност.
- Колко сме богати.
- Да, сме - повторих автоматично.
- Не се стресирай заради това, Ана. Моля те. Това е просто една къща.
- И каква беше ролята на Гиа тук?
- Гиа ли? - попита той изненадано.
- Да. Направила е нов дизайн ли?
- Да. Направи бърлогата долу. Елиът се зае със строителната част. - Прокара ръце през косата си и ме погледна навъсено. -Защо питаш за Гиа?
- Знаеш ли, че е имала връзка с Елиът?
Крисчън ме изгледа, изражението му беше отново заключено.
- Ана, Елиът е изчукал половин Сиатъл.
Ахнах.
- Доколкото знам, предимно женската половина - засмя се той.
Мисля, че най-веселото в случая беше изражението ми.
- Сериозно ли говориш?
- Не е моя работа. - Той поклати глава и вдигна ръка, за да ме спре да го разпитвам.
- Не мисля, че Кейт знае.
- Едва ли иска тази информация да се разпространява. Кейт, изглежда, държи положението и отстоява своето.
Бях шокирана. Сладкият рус синеок Елиът? Изчукал половин Сиатъл? Не, не беше възможно.
Крисчън наклони глава настрани. Изучаваше внимателно лицето ми.
- Не ми се вярва да си такава само защото Елиът е чукал Гиа.
- Знам. Съжалявам. След всичко, което се случи тази седмица... - Свих рамене и изведнъж ми се приплака. Крисчън за малко да се строполи от облекчение. Дръпна ме в ръцете си и зарови нос в косата ми.
- Знам. И аз съжалявам. Да се отпуснем и да се забавляваме. Искаш ли? Можеш да си седиш тук, да четеш, да гледаш нещо по телевизията, да отидеш на лов или за риба, да се разхождаш из планината. Каквото ти се иска. И забрави това, което ти казах за Елиът. Не беше дискретно от моя страна.
- Това обяснява защо винаги ти се подиграва - казах опряла глава на гърдите му.
- Той наистина няма представа за миналото ми. Казвал съм ти. Семейството ми мислеше, че съм гей. Че съм се обрекъл на безбрачие и че на всичко отгоре съм и гей.
Засмях се и започнах да се отпускам в ръцете му.
- И аз мислех, че си се обрекъл на безбрачие. И колко съм грешала. - Обвих го с ръце и се зачудих колко абсурдно е било онова „Гей ли сте?“: самата мисъл беше нелепа.
- Присмивате ли ми се, госпожо Грей?
- Мъничко. Знаеш ли, това, което наистина не разбирам, е защо ти е това място.
- В смисъл? - Той целуна косата ми.
- Имаш яхтата, апартамента в Ню Йорк за работа, но тук... защо тук? Никога не си живял с някого тук.
Той застина и след няколко удара на сърцето ми отговори:
- Чаках теб. - Очите му бяха тъмносиви и искряха.
- Колко е приятно да се чуе такова нещо.
- И е вярно. А ти дори не подозираше.
- Радвам се, че ме дочака.
- Заслужавате си чакането, госпожо Грей. - Повдигна брадичката ми, наведе се към лицето ми и ме целуна нежно.
- И ти. - Усмихнах се. - Макар че май излъгах. Не се наложи да те чакам твърде дълго.
- Като награда ли ме приемаш?
- Крисчън, ти си печалба от лотарията, лекарство срещу рака и трите желания от лампата на Аладин. Всичко в едно.
- И кога го разбра? - попита изненадано той.
- Ти беше много желан ерген. И нямам предвид всичко това.
- Посочих лукса около нас малко сърдито. - Имам предвид тук.
- И сложих ръка върху гърдите му, над сърцето. Очите му бяха широко отворени, моят уверен съпруг, силен, сексапилен... бе изчезнал. Гледах в очите на едно дете. Моето изгубено момче. -Повярвай ми, Крисчън, моля те! - прошепнах, хванах лицето му в ръце и доближих устните му до моите. Той простена и не разбрах дали беше в отговор на думите ми, или вече в него говореше първичното. Плъзнах език в устата му, завладях територията си, така както той правеше с мен.