Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- компанията на Елиът. Питах се дали именно това я притеснява. Нямаше начин да говоря с нея пред Елиът, особено сега, като знаех, че е имал връзка с нея. Чудех дали Кейт знае, че Гиа е правила дизайна. Реших да я разпитам какво я тревожи, когато останем насаме.
Минахме през центъра на Аспен и настроението ми се вдигна. Повечето постройки бяха едноетажни, от червена тухла, в швейцарски стил, а имаше и къщи в ултрамодерен стил, боядисани в ярки шарени цветове. Плюс много банки и дизайнерски бутици, които напомняха за статута на населението. Разбира се, статутът на Крисчън съвсем пасваше.
- Защо избра Аспен? - попитах.
- Моля? - Той ме погледна изненадано.
- Защо купи къща точно тук?
- Мама и татко ни водеха тук, когато бяхме деца. Тук се научих да карам ски. Тук ми харесва. Надявам се и на теб да ти хареса. Ако не, ще продадем къщата и ще купим някъде другаде.
„Просто така!?“
Той прибра един паднал кичур от лицето ми и го сложи нежно зад ухото ми.
- Прекрасна си днес.
Бузите ми пламнаха. Бях облечена като за пътуване - джинси, тениска, тънко синьо яке. По дяволите! Защо ме беше срам? Той ме целуна нежно, сладко, с любов.
Колата излезе от града и се закатерихме по другия склон на долината по планински път с много завои. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова повече се вълнувах, а Крисчън ставаше все по-неспокоен.
- Какво има? - попитах.
- Надявам се да ти хареса - каза той тихичко. - Стигнахме.
Тейлър намали и зави през голям портал, направен от сиви,
бежови и червени камъни. Колата се мушна по алеята и спряхме през величествена къща с централно разположена врата и остър покрив, направена от тъмно дърво и същата комбинация от камъни като на портала Вземаше дъха - модерна, строга, смела -точно в стила на Крисчън.
- У дома сме - каза само с устни, докато гостите започнаха да се измъкват от вана.
- Чудесна е.
- Ела да я видиш и отвътре - каза развълнувано той. Очите му ме гледаха с такъв плам, все едно се канеше ми показва научно откритие.
Мия се затича по стълбите към някаква жена на вратата. Беше слаба, дребна, с прошарена коса. Мия се хвърли да я прегръща.
- Коя е тази? - попитах.
- Госпожа Бентли. Живее тук с мъжа си. Грижат се за къщата.
„Господи! Още персонал!“
Мия представи Итън и Кейт. Елиът също прегърна госпожа Бентли. Когато Тейлър разтовари вана, Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към вратата.
- Добре дошли, господин Грей - каза госпожа Бентли с мила усмивка.
- Кармела, това е съпругата ми, Анастейжа - каза гордо той и езикът му погали името ми. Сърцето ми подскочи.
- Добре дошла, госпожо Грей - кимна уважително тя. Подадох ръка и се здрависахме. Не беше никак изненадващо, че се държеше по-формално, отколкото с останалите от семейството.
- Надявам се полетът ви да е минал леко и приятно. Казват, че времето ще е хубаво през целия уикенд, но не съм съвсем сигурна. - И погледна тъмните облаци зад нас. - Обядът е готов. Ще го сервирам, когато кажете. - Усмихна се пак и тъмните й очи заблещукаха. Веднага я харесах.
- Чакай - каза Крисчън и ме вдигна на ръце.
- Какво правиш? - изпищях.
- Пренасям те през прага. Още един дом, госпожо Грей.
Усмихнах се и той ме пренесе в широко антре и след кратка
целувка ме пусна да стъпя. Подът беше дървен. Интериорът беше много изчистен и малко хладен. Напомни ми за голямата стая в „Ескала“ - бели стени, тъмно дърво и съвременни абстрактни картини. От антрето се влизаше в голяма всекидневна. Имаше три кожени бледокремави, почти бели канапета, обърнати към голяма каменна камина, в която беше и фокусът на цялата стая. Единственото цветно нещо бяха малките декоративни възглавнички, пръснати навсякъде по канапетата. Мия хвана Итън за ръка и го повлече да му показва къщата. Крисчън присви очи и поклати неодобрително глава, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. После се обърна към мен.
Кейт чак подсвирна.
- Страхотно е!
Елиът помагаше на Тейлър с багажа. Пак се запитах дали Кейт знае, че Гиа е главният дизайнер.
- Ела да те разведа из къщата - каза Крисчън. Каквото и да му беше минало през ума за Мия и Итън, вече беше забравено. Беше развълнуван. Или може би притеснен? Трудно беше да се каже.
Пак ме потресе мисълта колко богат всъщност е той. Колко ли бе струвала тази къща? И аз не бях направила нищо, нищичко, за да го имам. За секунда се върнах месеци назад, когато ме заведе за първи път в „Ескала“. И тогава бях така втрещена. „Но бързич-ко свикна, нали?“ - изсъска подсъзнанието ми.