Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ти пък откъде знаеш как стоят нещата? - попита саркастич-но Крисчън.
Елиът се усмихна. Явно тази размяна на реплики му се нравеше.
- Ами нали се ожени за първото си гадже. - И кимна към мен.
Мамка му! Накъде вървеше този разговор? Изчервих се.
- И можеш ли да ме обвиниш? - отвърна Крисчън и отново целуна ръката ми
- Не, разбира се - засмя се Елиът и поклати глава.
Изчервих се още повече, а Кейт срита Елиът и му се скара:
- Спри да се държиш като задник!
- И слушай какво ти казва гаджето ти - добави Крисчън, засмя се и тревогата му изчезна. Ушите ми започнаха да пукат -все още набирахме височина. Цялото напрежение изчезна щом самолетът спря да се издига и пое по маршрута си. Кейт гледаше сърдито. Май ставаше нещо между тях с Елиът! Или може би не?
Елиът беше прав. Аз съм... бях... първото гадже на Крисчън и сега вече и негова съпруга. Онези петнайсет и злата Робинсън нямаха никакво значение. Но пък Елиът изобщо не знаеше за тях. Очевидно и Кейт не му беше казала нищо. Усмихнах й се и тя ми намигна заговорнически. Всичките ми тайни бяха на сигурно място, когато ги пазеше тя.
- Дами и господа, пътуваме на приблизителна височина десет хиляди метра. Полетът ще продължи около час и петдесет минути - съобщи Стивън. - Може да се движите свободно из самолета.
Наталия се появи и предложи кафе.
Самолетът кацна меко на „Сарди Фийлд“ в 12:25. Стивън спря близо до главния терминал. През прозореца видях миниван фолксваген. Очевидно беше за нас.
- Перфектно приземяване - каза Крисчън и стисна ръката на Стивън за довиждане.
- Всичко опира до плътността на атмосферата спрямо височината, сър. Бейли е много добра по математика - отвърна Стивън.
Крисчън кимна и каза:
- Направо го закова! Перфектно приземяване!
- Благодаря, сър - каза тя с усмивка.
- Приятен уикенд, господин Грей, госпожо Грей. Ще се видим утре. - И Стивън ни направи път да излезем. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе по стълбичките надолу. Тейлър вече чакаше до вана.
- Миниван? - попита изненадано Крисчън, докато той ни отваряше плъзгащата се врата.
Тейлър му се усмихна някак извинително и сви рамене.
- Знам. Късно ти казах - продължи по-спокойно Крисчън.
Тейлър се върна в самолета да свали багажа ни.
- Искаш ли да се пипаме на задната седалка? - прошепна Крисчън дяволито и ми се усмихна палаво.
Засмях се. Кой беше този мъж? Къде се беше дянал онзи, другият, как му беше името... господин Бесен?
- Хайде, какво се размотавате вие двамата. Качвайте се! - викна Мия, гласът й трепереше от нетърпение. Качихме се, промушихме се до двойната седалка най-отзад и седнахме. Притиснах се до Крисчън, а той преметна ръка през облегалката на седалката ми.
- Удобно ли ти е? - попита ме, докато Мия и Итън се настаняваха пред нас.
-Да.
Той ме целуна по челото. Не зная защо, но цял ден не можех да се отърва от чувството за... срам. Може би заради предната нощ? Може би защото за първи път бяхме с компания? Така и не можах да си обясня откъде тази плахост.
Елиът и Кейт също дойдоха и Тейлър отвори багажника да прибере и техните куфари. След пет минути вече пътувахме.
Гледах през прозореца. Приближавахме Аспен. Дърветата бяха зелени, но първата въздишка на есента бе минала по листата и бе обагрила крайчетата им в жълтеникаво. Небето беше ясно, синьо и чисто като кристал. На запад се виждаха няколко тъмни облака. Наоколо се издигаха склоновете на Скалистите планини, а най-високият връх беше точно пред нас. Всичко беше величествено зелено, само на места по върховете бяха кацнали малки бели шапчици от сняг. Като в детска рисунка.
Меката на богатите и известните. И АЗ имам къща тук! Още не ми се вярваше. И някъде дълбоко в себе си усетих онова неприятно усещане, онази вина. Така беше всъщност всеки път, когато се замислех за богатството на Крисчън. Какво бях направила, за да заслужа всичко това? Нищо - освен че се бях влюбила.
- Била ли си в Аспен, Ана? - попита Итън и прекъсна неприятните ми мисли.
- Не, за първи път ми е. Ти?
г
- С Кейт идвахме често като ученици. Баща ми е запален скиор. Майка ми не си пада чак толкова по ските.
- Надявам се мъжът ми да ме научи да карам ски. - Погледнах съпруга си.
- Не разчитай много - каза Крисчън.
- Бързо се уча!
- Може да паднеш и да си счупиш врата. - Усмивката се беше изпарила от лицето му.
Не исках да споря и да развалям доброто му настроение, така че смених темата
- Кога купи къщата тук?
- Преди две години. А сега е и ваша, госпожо Грей.
- Знам - прошепнах, но нямах смелостта да си призная и да го приема. Целунах го по бузата, пак се сгуших в него и се заслушах как се шегува и се смее с Итън и Елиът. Мия се включваше от време на време, но Кейт беше съвсем тиха. Дали мислеше все още за Хайд? Или за нещо друго? И после се сетих. Аспен... Дизайнер на къщата беше Гиа Матео, а изпълнител на поръчката