Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
И тогава през прозореца видях Елиът. Беше от другата страна на улицата и точно излизаше от едно голямо ауди. Притича към магазина отсреща, очевидно за да не се намокри. Мисля, че беше бижутерски магазин. Може би търсеше батерия за... какъв часовник? След няколко минутки излезе и вече не беше сам, а с жена.
„Мамицата му. Гиа! Какво по дяволите прави тая тук? С него?“
Прегърнаха се кратко, тя отметна глава назад и се засмя, очевидно на нещо, което й бе казал. Той я целуна по бузата и се скри в колата. Тя се обърна и тръгна по улицата. Какво беше това, по дяволите? Обърнах се и се огледах панически. Слава богу, Кейт все още беше в пробната. Мия също.
Тейлър - чакаше търпеливо пред бутика - улови погледа ми и само сви рамене: очевидно бе забелязал случилото се. Изчервих се. Стана ми неудобно, че са ме сгащили да шпионирам. Мия и Кейт изскочиха от пробните. Смееха се. Кейт ме погледна изпитателно.
- Какво има, Ана? Не ти ли харесва роклята? С тази рокля ще си абсолютна сензация!
- Ммм... не, харесва ми.
- Какво ти е? - Очите й се разшириха още повече.
- Нищо ми няма. Ще приключваме ли? - И тръгнах към касата, където Мия вече чакаше с две поли в ръка.
- Добър ден, мадам - усмихна се младата продавачка, която имаше толкова гланц по устните, че се запитах как изобщо ги движи. - Осемстотин и петдесет долара, моля.
„Моля? Тези са луди. Осемстотин и петдесет долара за едно парче плат!“ Мигнах удивено и примирено подадох черната си кредитна карта „Америкън Експрес“.
- Госпожа Грей? - измяука рекламното лице на гланц за устни.
През следващите два часа вървях като зашеметена след Кейт
и Мия и се борех със себе си. Дали да кажа на Кейт? Подсъзнанието ми категорично и твърдо поклати глава отрицателно. Да, трябваше да й кажа! Не, не биваше! Можеше да са се срещнали съвсем случайно. Мамка му! Какво да правя?
- Харесват ли ти обувките, Ана? - попита Мия, беше сложила юмруци на кръста си.
- А? Да, разбира се.
И така се сдобих с чифт ужасно високи обувки „Маноло Бла-ник“, с каишки като от парчета начупено стъкло. Подхождаха на роклята. И сметката на Крисчън олекна с малко над хиляда долара. Извадих късмет с колието, което Кейт настоя да купя. Беше само осемдесет и пет долара. Изгодно, бих казала.
- Свикваш ли с парите? - попита Кейт не съвсем в нейния стил, някак добронамерено. Мия вървеше пред нас.
- Кейт, знаеш, че не съм такава. И цялата тая работа ме кара да се чувствам ужасно неловко. Но аз знаех, че парите идват с целия пакет „Крисчън“. - Свих устни и тя ме прегърна през рамо.
- Ще свикнеш, Ана - каза съчувствено. - И ще изглеждаш страхотно.
- Кейт, как я карате с Елиът?
Широко отворените й сини очи се стрелнаха в моите. „О, не!“
Тя поклати глава и каза кратко:
- Не искам да говоря за това. Не точно сега. - И погледна към Мия. - Но нещата са... - И не довърши.
Това не беше Кейт. Винаги бе така силна, така упорита и уверена. Знаех си, знаех си, че нещо не е наред. Дали да й кажа какво видях? И какво всъщност видях? Елиът и госпожица Сексуална хищница да се прегръщат на улицата и... тази целувка по бузата. Разбира се, те се познаха отдавна и бяха приятели. „Не, няма да й казвам. Не сега“. Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт. Какви игри по дяволите играеше Елиът Грей Курваря?
Когато се върнахме, Кейт реши, че заслужаваме по един кок тейл след цялото това безумно харчене на пари, и ни забърка по едно ягодово дайкири. Свих се на дивана пред мекия огън в камината.
- Елиът е малко дистанциран напоследък - каза тя, загледана в пламъците. Най-сетне бяхме сами. Мия бе отишла да си прибира покупките.
- Така ли?
- И мисля, че го загазих, понеже вкарах и теб в беля.
- Чула си и за това ли?
- Да. Крисчън се обадил на Елиът, а той - на мен.
Врътнах очи. „Петдесет, Петдесет!“
- Съжалявам. Той просто... ме пази. И не си се виждала с него от Коктейлгейт?
- Не. Ана, аз наистина много го харесвам - прошепна тя. Беше кошмарен миг, помислих, че ще заплаче. Това не беше Кейт. „Завръщането на розовата... пижама?“ - И го обичам. В началото си мислех, че е само секс. Страхотен секс. Но той е чаровен, и мил, и нежен, и забавен по свой си начин. Виждах двама ни в бъдещето, представях си как остаряваме заедно, деца, внуци, правнуци... всичките тези неща.