Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Подател: Анастейжа Грей
Относно: Задникът ми изглежда ли голям в ТОВА?
Дата: 27 август 2011, 18:53
До: Крисчън Грей
Господин Грей,
Имам нужда от съвета Ви като виден експерт във висшата мода.
Ваша госпожа Г. х
Подател: Крисчън Грей Относно: Сладък може би Дата: 27 август 2011, 18:55 До: Анастейжа Грей
Госпожо Грей,
Силно се съмнявам в правотата на думите Ви, но ще дойда и ще обследвам щателно задника Ви, за да бъдем напълно сигурни.
Ваш изпълнен с очакване Господин Грей х Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг" и Инспекторат по изследване на дупета.
Още четях мейла му, когато вратата се отвори и Крисчън се вкамени на прага. Ченето му падна, очите му се разшириха.
Мамка му! Това можеше да означава какво ли не!
- Е? - попитах тихо.
-Ана, изглеждаш... нямам думи.
- Харесва ли ти?
- Май да. - Гласът му беше малко дрезгав. Той бавно пристъпи в стаята и затвори вратата. Беше с черни джинси, бяла риза и много хубаво елегантно черно сако. Изглеждаше неземно красив. Тръгна бавно към мен, но щом ме доближи, ме хвана за раменете, завъртя ме към огледалото и застана зад мен. Очите ми намериха неговите в огледалото. После той погледна надолу към голия гръб. Очевидно му хареса. Пръстът му мина по гръбнака ми и стигна до ръба на роклята.
- Това е много... открито.
Ръката му продължи по дупето ми и към голото бедро. Сиви и сини очи се срещнаха в огледалото. После пръстът му се плъзна към края на роклята.
- Разстоянието от тук - докосна края на роклята и плъзна пръсти нагоре - до тук - продължи задъхано - не е много голямо...
- Плъзна ръка между краката ми, започна да ме дразни, да мърда бавно пръстите си.
- И каква е гледната ти точка? - попитах тихо.
- Моята точка... не е далеч оттук. - И пръстите му пак загали-ха устните ми през бикините. - И после леко завиваме насам...
- И плъзна пръст в мен.
Изстенах и застинах.
- Това е мое - каза той в ухото ми и започна бавно да мърда пръста си в мен. Навътре и навън. - И не искам никой друг да го вижда.
Дишах в ритъм с движението на пръста му в мен. А да го гледам в огледалото как го прави беше повече от... много повече от възбуждащо.
- Така че бъди добро момиче, не се навеждай много и всичко ще е наред.
- Значи я харесваш? - прошепнах.
- Не, но няма да ти забраня да я носиш. Изглеждаш втрещяващо, Анастейжа. - И извади пръста си, остави ме копнееща за още, за много повече, и се изправи пред мен. Сложи връхчето на палавия си пръст върху долната ми устна и аз инстинктивно го целунах. Бях наградена с дяволита усмивка. После той пъхна пръста в устата си и по изражението му вече знаех, че имам истински добър вкус, не знам дали важеше за облеклото, но със сигурност за под него. Изчервих се. Винаги ли щях да съм шокирана, когато прави така?
- Готова ли си? - попита той нежно. Тъкмо да отворя уста да кажа, че бях съвсем готова и даже се канех да свършвам, но се сетих какво стана предната нощ в стаята с играчките и реших да не насилвам чувството му за хумор.
Седяхме в един от скъпите луксозни ресторанти в града и чакахме десерта. Дотук всичко беше наред. Настроението на всички беше добро, а Мия през цялото време настояваше да идем на дискотека, но точно сега за първи път седеше мълчалива и попиваше всяка дума, която излизаше от устата на Итън. Той и Крисчън си говореха за нещо. Мия беше така влюбена в Итън, а той... беше... много е трудно да се каже. Не знаех дали са просто приятели, или има и нещо друго.
Крисчън изглеждаше спокоен. Очевидно компанията на Итън го отпускаше и му беше забавно. Явно се бяха сприятелили по време на риболова. Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал.
„Ти си най-добрата терапия“. Така ми беше казал веднъж след като бяхме правили любов. „Дали е така? О, Крисчън, така се надявам да си прав!“