Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Саймън? — прошепна тя.
Плъхът изцвърча и започна да се мята в шепите на момчето. То сведе поглед към пленения гризач с чувство на отвращение.
— Боже, мислех, че това е Заки. И се чудех защо се държи така. — Той поклати глава и размърда плитчиците си. — Мисля, че можем да й го върнем. И без това ме ухапа поне пет пъти.
Клеъри посегна нетърпеливо да вземе Саймън. Но преди още да направи крачка към него, Лили се изпречи пред нея.
— Почакай — каза Лили. — Откъде да знаем, че като вземете плъха, няма да убиете Рафаел?
— Даваме ви честната си дума — каза бързо Клеъри, но после се сви в очакване да й се изсмеят.
Ала никой не се засмя. Рафаел изруга нещо на испански. Лили погледна любопитно към Джейс.
— Клеъри — каза той. В гласа му се долавяше едва сдържана ярост. — Това наистина ли е…
— Без клетва няма размяна — каза бързо Лили, визирайки неуверения му тон. — Елиът, донеси този плъх.
Момчето с плитчиците стисна отново Саймън, който от своя страна заби зъби в ръката му.
— Ох — възкликна Елиът. — Боли.
Клеъри се възползва от възможността да прошепне на Джейс.
— Просто се закълни! Какво ще ти стане?
— При нас клетвата не е като при мунданите — тросна й се той. — Аз се обвързвам завинаги с клетвата, която давам.
— О, така ли? И какво ще ти стане, ако я нарушиш?
— Въпросът е, че няма да я наруша…
— Лили е права — каза Джейкъб. — Трябва ни клетва. Закълнете се, че няма да нараните Рафаел, ако искате да си получите обратно плъха.
— Аз няма да нараня Рафаел — каза веднага Клеъри. — По никакъв начин.
Лили й се усмихна снизходително.
— За теб не се тревожим. — Тя насочи поглед към Джейс, който държеше Рафаел толкова здраво, че чак кокалчетата му бяха побелели. По ризата му бяха избили мокри петна от пот, точно между плешките.
Той рече:
— Добре. Заклевам се.
— Кажи Клетвата — каза бързо Лили. — Клетвата в ангела. Кажи я цялата.
Джейс поклати глава.
— Първо ти се закълни.
Думите му падаха като камъни в тишината, като предизвикваха ропот сред множеството. Джейкъб се обърка, Лили се вбеси.
— Не става, ловецо на сенки.
— У нас е водачът ви. — Джейс тикна острието на ножа си по-дълбоко в гърлото на Рафаел. — А у вас кой е? Един плъх.
Саймън се размърда в ръцете на Елиът и гневно зацвърча. На Клеъри й идеше да посегне и да го сграбчи, но се въздържа.
— Джейс…
Лили погледна към Рафаел.
— Господарю?
Рафаел беше оборил глава, тъмните му къдрици закриваха лицето му. Яката на ризата му бързо се напояваше с кръв, която се стичаше надолу по мургавата му кожа.
— Плъхът е много важен за вас — каза той. — Дошли сте за него чак тук. Така че ти, ловецо на сенки, трябва да се закълнеш пръв.
Хватката на Джейс неволно се стегна. Клеъри видя как мускулите под кожата му се напрегнаха, как побеляха пръстите му и как ядно потрепериха ъгълчетата на устата му.
— Плъхът е смъртен — каза рязко той. — Ако го убиете, с вас ще се разправи Законът…
— Той е на наша територия. Знаеш, че нарушилите границата са извън защитата на Завета…
— Вие го донесохте тук — намеси се ядосано Клеъри. — Не той е нарушил границата.
— Това са подробности — каза Рафаел, като й се ухили над ножа, опрян до гърлото му. — Освен това не е ли стигнала до вас мълвата, която се носи сред долноземците? Валънтайн се е завърнал. Скоро няма да има никакво Съглашение.
Джейс рязко вдигна глава.
— Къде чухте това?
Рафаел го изгледа презрително.
— Всички долноземци го знаят. Само преди седмица е платил на магьосник да създаде група ненаситни. Валънтайн е пратил един Бездушен да търси Бокала на смъртните. Щом го намери, ще се сложи край на привидния мир между нас и ще настъпи война. Никакъв закон няма да ми попречи да изтръгна сърцето ти насред улицата, ловецо на сенки…
Това преля чашата на търпението на Клеъри. Тя се втурна към Саймън, като блъсна Лили встрани и грабна плъха от ръцете на Елиът. Саймън обезумяло се вкопчи в ръкава й с лапички.
— Всичко е наред, всичко е наред — шепнеше тя, макар да беше убедена, че не е. Тя се обърна и усети как някакви ръце я хващат за жилетката и я приклещват. Тя започна да се мята, ала усилията й да се откъсне от ръцете, които я държаха — тези на Лили, малки и костеливи, с черни нокти, — бяха затруднени от страха й да не изпусне Саймън, който със зъби и нокти се беше вкопчил в блузата й.