И няколко червени рози

Данс включи сирената, за чието съществуване често забравяше — следователите като нея рядко участваха в опасни преследвания. Катрин летеше в облачния следобед.

Още един убит…

Явно беше нападнал скоро след като предотвратиха опита за убийство на Доналд Хокън и съпругата му. Излезе права. Разочаровано от неуспеха, момчето бе потърсило веднага нова жертва.

Откри отбивката, натисна рязко спирачката и подкара дългата кола по виещото се шосе. Растителността бе пищна, но бледнееше на фона на мрачното небе и придаваше на пейзажа неземно излъчване.

Като в Етерия, земята в „Дименшън Куест“.

Представи си как Страйкър се е надвесил над нея, стиснал уверено меча.

„наистина искам да у4а, ще ме научи6 ли?“

„Как се умира…“

Представи си грубоватата рисунка на сабята, пронизваща гърдите й.

После долови отблясъците — бели и червени.

Паркира до останалите коли — патрулката на шерифството и вана на криминалистите. Излезе от колата и се втурна към гъмжилото. Кимна за поздрав на Майкъл О’Нийл. Въздъхна облекчено, че го вижда, макар и за малко, преди да се заеме отново с „другия случай“.

— Огледа ли местопрестъплението?

— Току-що пристигнах? — обясни той.

Запъти се към покритото със зелено платнище тяло. Жълта полицейска лента обграждаше мястото.

— Сигурно някой го е видял? — обърна се Данс към полицая от шерифството.

— Да, агент Данс. Обадил се на 911 от Ню Монтерей. Но докато пристигнем, беше изчезнал. Както и съвестният гражданин.

— Кой е жертвата? — попита О’Нийл.

— Не знам още. Този път Травис е използвал нож. Не пистолета… И явно не е бързал.

Полицаят посочи към полянката на петдесетина крачки от шосето.

С О’Нийл тръгнаха по песъчливата пътека. След минута стигнаха ограденото място, където стояха униформени и цивилни служители на реда, а криминалистът бе приклекнал до трупа.

Кимнаха за поздрав на закръгления полицай с латиноамериканско потекло, с когото Данс бе работила неведнъж през годините.