Портата на дявола

– Кайли Романо – призна Джо.

– Разбира се.

Кърт дръпна пръчката на нашийника назад и Йон бе повлечен по пода почти по лице. Кърт затвори вратата, комодският варан затвори око и заспа отново.

– А ти какво предлагаш? – попита Кърт, вече започваше да се забавлява.

Джо тръгна бавно покрай клетките.

– Какво ще кажеш за този?

Спря пред най-голямата клетка в малкия магазин. Беше дълбока метър и шейсет и имаше дори растителност, малко басейнче с вода и кафява пръст по пода. Точно до клетката имаше кутия с решетка отгоре – в нея се бяха свили два големи плъха.

Кърт погледна по-голямата клетка и видя, че нещо, което бе взел за дърво, се размърда.

– Мрежест питон – обясни Джо, като гледаше надписа на прозрачната пластмасова врата. – Нощни ловци. Могат да достигнат до почти десет метра дължина, макар че този е едва шест и половина.

– Удушвач – каза Кърт на глас. – Шест метра и половина дълъг, сто и двайсет килограма тежък. Идеално.

– Нали няма да…

Преди Йон да довърши изречението, Кърт вдигна резето на вратата, издърпа Йон до отвора и го пъхна вътре. Мъжът се стовари право в басейнчето на питона.

Кърт отвори нашийника, изхлузи го през главата на Йон и го издърпа. Джо затръшна вратата и затвори резето.

– Много удобно нещо – отбеляза Кърт, докато оставяше нашийника на земята.

Йон се изправи и се огледа. Змията вече се беше размърдала, но засега не беше агресивна, само заинтригувана.

– Бил съм в един-два зоопарка – каза Кърт. – Честно да си призная, никога не съм виждал такива твари да помръдват.

– Да, питоните в зоологическите градини ядат постоянно и стават толкова дебели, че не правят почти нищо. Но виж този колко е строен.

Според Кърт змията не изглеждаше особено слабичка, но той продължи играта.

– Направо е кльощав.

– Вероятно го държат гладен от месеци – продължи Джо. Йон се промъкваше към вратата.

– И защо го държат гладен? – попита Кърт.

– Собствениците на такива магазини ги продават на богати колекционери, които искат да гледат тези змии в действие, как душат и ядат – каза Джо. – Затова ги държат гладни, докато не се появи купувач. Затова са и плъховете.

Кърт нямаше представа дали Джо говори сериозно, или прави постановка, но представлението беше добро.

Змията също им съдействаше, плъзна се от подиумчето в задната част на клетката и започна да се развива.

Йон се добра до вратата.

– Изкарай ме оттук, Остин!

Кърт не му обръщаше внимание, гледаше към някакъв плакат с описанието на питона. После се обърна към Джо.

– Тук пише, че могат да изядат дори коза.

– О, да!

Кърт погледна в клетката.

– Не е много по-голям от коза. Чудя се дали ще го налапа.

– Не зная. Главата му е големичка. Кърт се обърна.

– Наистина има голяма кратуна. Обзалагам се, че вратът му се изморява да я носи.