Изгубена завинаги

Те бавно ни отминаха, отвориха портата и се запътиха

Хвърлих поглед към входа на викторианската сграда.

към парадния вход. Долових шум от двигател. Обърнах се.

Тейлър направи крачка напред, сякаш се канеше да влезе.

Нищо. Може някой автомобил да е минавал по главното

Русокосото момче го задържа с ръка. Тейлър погледна към

шосе. Слънцето беше вече залязло и небето тъмнееше. Пог­

Ериксън. Забелязах учуденото изражение на лицето му.

леднах към къщата. Вътре не се забелязваше оживление.

Чух Ериксън да говори. Тонът му бе гневен. Момчето като

284

285

че ли се уплаши. Докато чаках образът на фотографията да

автомобил прекоси двора със запалени фарове и започна

се избистри още малко, аз се приближих към къщата.

да ни търси. Сегиз-тогиз във въздуха свистяха куршуми.

Образът се фокусира. Взрях се в екранчето и като ви­

Не обърнах глава, за да видя откъде идват. Пред мен се

дях лицето д-р Хименес, за малко да изпусна телефона от

изпречи голям камък и аз се свих зад него. Обърнах се и

ръката си. Това бе истински шок за мен и все пак, като си

зърнах Берлеан.

помислих какво ми беше казал Джоунс, всичко започна да

Дочуха се още изстрели. Берлеан падна.

се подрежда - оформи се ужасна картина.

Изправих се иззад скалата, ала Берлеан бе твърде далеч

Д-р Хименес - колко умно от негова страна да използва

от мен. Двама мъже му се нахвърлиха. От един джип из­

испанско име, за да подхожда на тъмната му кожа - бе са­

скочиха други трима, въоръжени до зъби. Втурнаха се към

мият Мохамед Матар.

Берлеан, като стреляха наслука в гората. Един куршум се

Преди да успея да обработя данните в главата си, мом­

заби в дървото зад мен. Отново се свих зад камъка и във

чето завика:

въздуха изсвистя още един куршум.

- Не можете да влезете!

За миг настъпи тишина. После:

Ериксън:

- Покажи се веднага!

- Синко, отдръпни се.

В гласа на мъжа се усещаше силен арабски акцент. По­

- Няма!

изправих се и надзърнах от скривалището си. Беше тъмно,

На Ериксън не му хареса този отговор. Вдигна ръце,

с всеки изминал момент нощта все повече и повече предя­

сякаш се канеше да избута настрана малкото момче. Но в

вяваше своите претенции, ала аз успях да разбера, че поне

ръката на момчето изневиделица се появи нож. Преди ня­

двамина от мъжете имаха черна коса, тъмна кожа и бяха

кой да успее да помръдне, той го вдигна над главата си и го

пуснали бради. Някои носеха зелени кърпи около вратове­

заби дълбоко в гърдите на Ериксън.

те си - от онези, с които можеш да покриеш и лицето си.

О, не!...

Те викаха на някакъв неразбираем език и аз си казах, че

Мушнах телефона в джоба си и хукнах към входа. Вне­

сигурно си говорят на арабски.

запен тътен ме накара да замръзна на място.

Какво, по дяволите, ставаше?

Изстрел.

- Ако не се покажеш, приятелят ти ще пострада.

Ериксън бе улучен. Извъртя се със забития в гърди­