Изгубена завинаги

Кен вдигна поглед към мен.

тухлена сграда. Носеше панталоните си виснали, по мода­

- Опитвам се да го открия.

та, бяха твърде хлабави и това ми помогна. Трябваше да

- Не я ли познаваш?

ги придържа да не се свлекат. Настигнах го. Коляното ме

Поклатих глава. Берлеан най-после се появи в далечи­

болеше и ми напомняше за старата рана, но се метнах през

ната.

телената ограда. Той тичаше през игрището, покрито с из­

- Ченгета ли сте?

куствена трева. Не си направих труда да викам след него.

- Само той. Аз имам лични причини да я открия.

Щеше да отнеме от силата и времето ми. Той се насочваше

към околностите на кампуса, далеч от свидетели, и аз го

- Какви причини?

приех от положителната му страна.

- Опитвам се да помогна - не виждах по какъв друг на­

Когато стигна поляната до гората, аз скочих, увих ръката

чин бих могъл да му го обясня. - Опитвам се да помогна на

си около единия му крак по начин, който би накарал всеки

рождената й майка да я намери. Кари е изчезнала и може да

играч от Националната футболна лига да ми завиди, и го

й се случи нещо лошо.

съборих на земята. Той се строполи по-тежко, отколкото ми

- Не разбирам. Защо идваш при мен?

се искаше, извъртя се и се опита да ме отблъсне с ритник.

- Приятелите ти казаха, че се срещаш с нея.

Той пак наведе глава.

- Всъщност казаха, че си направил нещо повече.

274

275

Той сви рамене:

изпратих на Есперанца и на Териса. Нека и те започнат да я

-И?

проучват. Продължих да чакам да дойде някой от училище­

- Е, тогава ни кажи фамилното й име.

то, но никой не се появи. Сега и двамата седяхме на тревата

- И това ли не знаеш?

с лице към кампуса. Слънцето започваше да залязва и оцве­

- Грози я опасност, Кен.

тяваше небето в огненочервено.

Берлеан най-после се присъедини към нас. Едва си по­

- И какво стана после? - попитах.

емаше дъх. Бръкна в джоба си - помислих, че търси мо­

- Разговорихме се. Тя ми каза, че името й е Кари. Иска­

лив - и измъкна една цигара. Да, това със сигурност щеше

ше да чуе и други парчета. Но през цялото време не спира­

помогне.

ше да се оглежда, сякаш се боеше, че приятелките й могат

- Кари Стюард - отговори Кен.

да я видят с мен. Почувствах се като един нещастник, но

Погледнах към Берлеан. Той кимна с глава, изхърка в

може би това е поведението на местните с Подгответата, не

опита си да каже:

знам. Във всеки случай така си помислих. В началото. След

- Ще се обадя.

това се срещнахме още няколко пъти. Идваше в библио­

Грабна телефона си и закрачи, вдигна ръка над главата

теката с приятелките си, а после се измъкваше и отиваше

си и затърси оператора.

зад сградата, където аз й пусках музика. Един ден й казах

- Не разбирам защо побягна - казах аз.

за една банда, която щеше да свири в Норуолк. Попитах я

- Излъгах - отвърна Кен. - Излъгах приятелите си, ясно?