Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Ще ти се обадя пак възможно най-скоро.
- Мога да те упътя - отвърна той. - Но няма да те при
Затворих телефона. Берлеан се обади:
дружа, ясно? Искам да се прибера.
- Погледни там.
Той сочеше към едно дърво в началото на пътя. На него
бе монтираната охранителна камера.
- Доста строга охрана за ферма - забеляза той.
- Кен ни уведоми за частния път. Каза, че Кари е тръг
Т Р И Й С Е Т И О С М А Г Л А В А
нала по него.
- Ако го направим, ще ни видят.
- Ако ползват камерата. Може да е само са камуфлаж.
- Не - отвърна Берлеан. - Ако беше поставена за каму
флаж, щеше да е на видно място.
На веригата, преграждаща пътя ни, висеше табела с над
В думите му имаше логика.
пис: „Частен път".
- Просто да тръгнем нагоре по пътя - предложих аз.
278
279
- И ще нарушим границите на частно владение - добави
Беше още светло, ала слънцето вече се гърчеше в пред
Берлеан.
смъртна агония. Прескочихме веригата и тръгнахме по сре
- Голяма работа. Все нещо трябва да направим, не е ли
дата на пътя, като подминахме охранителната камера. От
така? Нагоре по пътя трябва да има къща, някаква построй
двете ни страни се извисяваха дървета. Сякаш половината
ка. - После ми хрумна нещо. - Почакай.
от тях се бяха изправили като стражи с табела „Минаването
Отново позвъних на Есперанца.
забранено" в ръце. Пътят не бе павиран, но беше в доста
- Пред компютъра си, нали?
добро състояние. Някъде бе покрит с чакъл, ала в по-голя
- Да - отвърна тя.
мата си част беше кален. Берлеан направи гримаса и тръгна
- Потърси на картата местонахождението, което ти да
на пръсти. Непрекъснато триеше длани в панталоните си и
дох.
се облизваше.
Бързо тракане по клавиатурата.
- Никак не ми харесва - забеляза той.
- Така. Намерих го.
- Кое не ти харесва?
- Сега щракни на сателитните снимки и ги увеличи.
- Калта, гората, камерите. Има нещо нечистоплътно в
- Задръж така... добре, направих го.
това.
- Какво има в края на пътя вдясно от шосето?
- Прав си - отвърнах. - Затова пък оня вертеп, в кой
- Много зеленина и покрив на нещо като голяма и ху
то ме повика да се срещнем, бе много хигиеничен, нали
бава къща. На не повече от двеста метра от вас. Наоколо й
така?
няма други сгради.
- Хей, това беше елегантен клуб за мъже. Не прочете ли
- Благодаря ти.
табелата?
Затворих телефона и казах:
По-нагоре по пътя зърнах ред храсти и на известно раз
- Имало голяма къща.
стояние зад тях се появи сивосинкавият покрив на мансар
Берлеан свали очилата си, избърса ги, вдигна ги срещу
ден етаж.
светлината и отново ги почисти.
- Какво точно правим в момента?
В главата ми светна сигнална лампичка. Ускорих крачка.
- Истината ли искаш?
- Майрън?
- За предпочитане е.
Чух как зад нас веригата падна с дрънчене на земята и
- Нямам никаква представа.
забръмча моторът на приближаващ се автомобил. Тръгнах
по-бързо, за да огледам добре сградата. Хвърлих поглед
- Мислиш ли, че Кари Стюард се намира в голямата
назад, когато колата на окръжната полиция спря. Берлеан
къща? - попита той.
също спря. Не и аз.
- Има само един начин да разберем - отвърнах.
- Господине? Преминавате през частна собственост.
Аз завих зад ъгъла. Около къщата имаше ограда. Още
една пречка. Но сега, от мястото, до което бях стигнал,
Тръгнахме пеша. Позвъних на Уин и го уведомих какво
виждах цялата къща.
става, в случай че нещо се обърка. Той реши да дойде, след
- Спрете на място. Не навлизайте навътре.
като още веднъж провери как е Териса. Двамата с Берлеан
Спрях. Погледнах напред към сградата. Видяното
обсъдихме въпроса и стигнахме до заключението, че бих
потвърди подозренията ми от мига, в който бях зърнал
ме могли да отидем до входа и да натиснем звънеца на
покрива на мансардния етаж. Постройката имаше вид на
вратата.
идеално убежище, където можеш да намериш подслон и
закуска - живописна и претенциозна викторианска сграда
280
281
с кули и кулички, витражи, веранда и - да! - мансарда със
- Вероятно? - Тейлър отново се обърна към Берлеан. -
синьосивкав покрив.
Е, инспектор Клузо, искаш ли да ми кажеш какво правиш
Бях видял къщата в уебсайта на „Спасете ангелите".
тук?
Беше един от домовете за самотни майки.
- Инспектор Клузо1, а? - повтори Берлеан. - Много