Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Мъжът, който го каза, сигурно бе водачът им. Той из-
те нож и се строполи на земята. Тейлър се пресегна за
лайваше по някоя заповед, като сочеше ту наляво, ту надяс
оръжието си, ала нямаше възможност дори да го докос
но. Двама мъже се втурнаха да ме заобикалят. Друг един
не. Няколко изстрели раздраха нощната тъма. Тялото на
се върна в автомобила, включи фаровете и започна да пре
Тейлър подскочи веднъж, после още веднъж и рухна на
търсва с тях гората. Седях превит на две, прилепил страна
земята.
в земята. Сърцето ми се блъскаше яко в гърдите.
Отново чух шум от двигатели, една кола с ръмжене се
Нямах оръжие в себе си. Глупаво. Толкова дяволски
движеше по пътя, а друга завиваше иззад сградата. Поглед
тъпо.
нах към Берлеан. Той тичаше с всички сили към мен.
Бръкнах в джоба си и се опитах да извадя мобилния си
- Бягай към гората! - извиках му аз.
телефон.
Изскърцаха спирачки. Проехтяха още изстрели.
Водачът им извика:
Затичах се към дърветата и тъмнината, далеч от къ
- Последен шанс! Ще започна от коленете му.
щата и частния път. Гората, мислех си аз. Ако успеем
Берлеан викна:
да стигнем до гората, можехме да се скрием в нея. Един
- Не го слушай!
286
287
Пръстите ми напипаха телефона и в същия миг в нощ
Поне се надявах да е станало така.
ния въздух се чу изстрел.
Не останах да чакам и да ги наблюдавам. Още щом ка
Берлеан изпищя.
мъкът излетя от ръката ми, аз се втурнах през дърветата
Водачът:
към сградата. Отдалечавах се от виковете на Берлеан, както
-Излизай!
и от хората, които искаха да ме убият. Беше се стъмнило
Опипах телефона и натиснах скоростния бутон за връз
още повече, беше почти невъзможно да се види нещо, ала
ка с Уин. Берлеан стенеше. Затворих очи, опитах се да се
това не ме спря. Клоните ме шибаха по лицето. Но не ми
съсредоточа, трябваше да помисля.
пукаше. Разполагах със секунди. Сега всичко зависеше от
До ушите ми долетя гласът на Берлеан, примесен със
времето, а аз напредвах бавно към къщата.
сълзи:
Без да спирам да вървя, наведох се и взех още един ка
- Не го слушай!
мък.
- Другото коляно!
Водачът:
Още един изстрел.
- Започвам да вадя едното му око!
Берлеан пъшкаше като в агония. Гласът му късаше сър
Чух Берлеан да крещи:
цето ми, преобърна вътрешностите ми. Знаех, че не мога да
- Не! - после запищя.
се предам. Ако се покажех, и двамата щяхме да умрем. Уин
Времето летеше.
трябваше вече да е чул какво става наоколо. Той щеше да
Продължавах да тичам и между крачките успях да за
се обади на Джоунс и да поиска подкрепление. Нямаше да
пратя камъка към къщата. Вложих в движението всичко от
се забави.
себе си, за малко да изкълча рамото си. Забелязах, че в тъм
Чувах стенанията на Берлеан.
нината камъкът описа дъга високо във въздуха. Вдясно от
После още веднъж, този път много тихо, Берлеан изрече:
къщата - там, където се намирах - имаше хубав панорамен
- Не... го... слушай!
прозорец. Проследих траекторията на движението му, като
Чувах говора на мъжете в гората, недалеч от мен. Нямах
си мислех, че няма да стигне до него.
никакъв избор. Трябваше да се преместя. Погледнах към
Но не стана така.
викторианската къща вдясно. Пръстите ми се сключиха
Камъкът разби стъклото на малки парченца. Настъпи
около голям камък, нещо като план започна да се оформя
паника. Тъкмо на това разчитах. Хукнах обратно към го
в главата ми.
рата с удвоени сили, а въоръжените мъже се втурнаха към
Водачът:
къщата. Зърнах две русокоси деца - момиче и момче - да се
- Имам нож. Ще му извадя очите.
приближават към счупения прозорец откъм вътрешността
В къщата се забеляза оживление. Видях движение на
на къщата. Част от мен се питаше дали момичето не е Кари,
хора през прозореца. Нямах време. Станах с присвити ко
но нямах време да погледна още веднъж. Мъжете извикаха
лене, готов да се втурна в акция.
нещо на арабски. Не видях какво стана после. Тичах назад
С всички сили запратих камъка в посока, противна на
към гората с всички сили, като използвах суматохата, за да
сградата. Камъкът шумно се удари в някакво дърво, после
изляза в гръб на водача.
в земята.
Видях, че другият мъж слезе от джипа. И той се втур
Водачът извърна глава към шума. Двамината мъже,
на към счупения прозорец. Това бе главната им задача: