Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Лицето му се изкриви и изобрази отблъскваща маска
наха да отвръщат на огъня. Търколих се към водача и се
на смъртта. То вдигна оръжието си към мен и се прицели.
скрих зад трупа му. Отново стрелях. Още един падна на
Аз скочих, търкулнах се вляво и започнах да стрелям. Не
земята.
исках да го убия, както може би е изглеждало отстрани.
Сирени.
Целех се в краката му. Стрелях ниско долу. Момчето
Превит на две, аз се затичах към къщата. В двора една
изскимтя и падна. Не изпускаше оръжието от ръката си.
след друга нахлуваха полицейски коли. Чух и шум на хе
Изражението на лицето маска не се променяше. Отново се
ликоптер - може би бяха няколко и летяха над главите ни.
прицели в мен.
Още изстрели. Щях да ги оставя да се оправят сами. Исках
да вляза в къщата.
Изскочих от преддверието в коридора и пред мен се из
Изтичах покрай Тейлър. Мъртъв. Вратата бе още отво
пречи вратата за мазето.
рена. Трупът на Ериксън бе на предната веранда до този
Бях улучил русокоското в крака. Нямаше как да тръгне
на Тейлър, а дръжката на ножа стърчеше от гърдите му.
след мен. Спрях да дишам, сграбчих топката на бравата със
Прескочих го и се втурнах в преддверието.
свободната си ръка и отворих вратата.
Тишина.
Пълен мрак.
Това не ми харесваше.
Държах револвера пред гърдите си. Притисках се плът
Продължавах да държа револвера на водача в ръка. Оп
но към стената, за да не се откроявам като мишена. Тръгнах
рях гръб в стената. Наоколо цареше пълно отчаяние. Тапе
бавно надолу по стъпалата, като опипвах всяко стъпало с
тите се белеха от стените. Лампите светеха. С ъгълчето на
крак. С едната ръка държах револвера, а с другата опипвах
окото си зърнах някой бързо да тича и чух трополенето на
стената за електрическия ключ. Не го намирах. С извито на
стъпките му надолу по стълбите. Сигурно имаше и долен
една страна тяло аз вземах стъпалата бавно, едно по едно,
етаж. Мазе.
стъпвах с левия си крак, после поставях десния до него.
Отвън се чуваше стрелба. Някой призоваваше през ме-
Чудех се дали ще ми стигнат куршумите. Колко ли бяха
гафона да се предадат. Вероятно беше Джоунс. Сега тряб
останали? Нямах представа.
ваше да чакам. И без това нямаше никаква възможност да
От долу се чуваше шепот.
измъкна Кари от тук. Трябваше да стоя плътно до вратата,
Нямаше никакво съмнение. Лампите може и да са зага
да не пускам никого нито да влезе, нито да излезе. Мъдро
сени, но там в тъмното имаше някой. Дори няколко души.
решение. Трябваше търпеливо да изчакам.
Отново се замислих дали да не постъпя мъдро и да спра,
Можеше и да стане. Можех да остана на мястото си, а не
да остана неподвижен, да се върна заднешком по стълбите
да влизам в мазето. Само ако онова русокосо момче не бе
нагоре и да изчакам подкреплението. Стрелбата навън бе
изтрополило надолу по стълбите като лудо.
спряла. Джоунс и хората му - бях сигурен, че са те - бяха
Нарекох го момче. Но не бях прав. Изглеждаше седем
осигурили безопасността на къщата.
найсет, може би осемнайсетгодишен, почти на възрастта
Но не го направих.
на тъмнокосите мъже, които току-що бях застрелял без
С левия си крак опипах най-долното стъпало. Чух шум
всякакво колебание. Ала когато русокосото момче, обле
от боричкане, който ме накара целия да настръхна. Със
чено в панталони с цвят каки и риза, се втурна, обляно в
свободната си ръка опипвах стената и най-после намерих
сълзи, надолу по стъпалата с пистолет в ръка, не стрелях
ключа за осветлението. Или, погточно казано, ключовете.
на мига.
Бяха цяла редица. Подпрях се с ръка на стената под тях,
- Стой! - викнах му аз. - Хвърли оръжието!
стиснах здраво револвера, поех си дълбоко въздух и натис
нах и трите ключа едновременно.
292
293
По-късно щях да си спомня и останалите подробности:
- Болитар? Болитар?
графитите на арабски език, изписани със спрей по стените,
Обърнах гръб на синеоките изчадия в мазето, изкатерих
зелените знамена с кървавочервения полумесец, афишите
и най-горните стъпала, мушнах се в отвора на вратата и я
на изтощени от битката мъченици с оръжие в ръка. По-къс
затръшнах след себе си. Сякаш това щеше да ми помогне.
но щях да си спомня и портретите на Мохамед Матар през
Сякаш така щях да изтрия образа им от съзнанието си.