Изгубена завинаги

Втурнах се към водача.

Съдбовен миг. Оставих се да ме обгърне с двете си ръце.

Не бях изминал и три крачки, когато чух как някой вик­

Когато започна да стяга прегръдката, бързо освободих ръ­

на и го предупреди. Водачът се обърна към мен. Между

цете си. Сега водачът остана напълно безпомощен. Не се

мен и него оставаха още четирийсет метра. Краката ми се

поколебах. Помислих си за Берлеан, за мъките, които бе

движеха бързо, ала всичко наоколо сякаш забавяше своя

изпитал от ръцете на този човек.

ход. Водачът също носеше зелена кърпа около врата си,

Беше време да сложа край.

приличаше на престъпник от някой стар уестърн. Имаше

Пръстите на дясната ми ръка се свиха като щипци. Не

гъста брада. Беше по-висок от останалите, може би над

се пресегнах към носа или очите му, нито към някоя друга

метър и осемдесет, с яко телосложение. В едната си ръка

част от него, която да изкривя или да счупя. В основата

държеше нож, а в другата револвер. Прицели се в мен. Пи­

на гърлото, точно над гръдния кош, има кухина, където

тах се дали да залегна на земята, или да свия встрани, за

трахеята не е защитена. Силно забих двата си пръста и па­

да избегна куршума, ала тутакси прецених положението и

леца в празнината и го сграбчих с всички сили за гръкляна.

реших, че промяната на посоката нямаше да ме спаси. Да,

Докато издърпвах дихателната му тръба навън, аз виках,

можеше да пропусне с първия изстрел, но после щях да съм

ръмжах като животно; мъжът издъхна в ръцете ми.

целият на показ. Вторият изстрел със сигурност щеше да

Измъкнах револвера от неподвижната му ръка.

ме улучи. При това не можех повече да променям посоката

Мъжете тичаха към нас. Не бяха изстреляли нито един

си на движение. Останалите мъже вече се бяха обърнали и

патрон от страх да не улучат водача си. Търкулнах се към

тичаха към нас. Те също щяха да стрелят.

тялото вдясно.

Можех само да се надявам, че стрелецът ще се паникьо-

- Берлеан?

са и ще ме пропусне.

Ала той бе мъртъв. Вече ми беше ясно. Глупавите му

Той се прицели. Срещнах погледа му и забелязах спо­

очила с огромните рамки ме гледаха подозрително от ме­

койствието, характерно за човек с прости морални стой­

кото му деформирано лице. Доплака ми се. Искаше ми се

ности. Нямах никакъв шанс. Вече бях наясно. Нямаше да

да се откажа от всичко, да го взема в ръцете си и да плача.

пропусне. И тогава, точно преди да дръпне спусъка, аз го

Мъжете се приближаваха. Вдигнах поглед. Трудно раз­

чух да пищи от болка и го видях, че гледа надолу.

личаваха фигурата ми, но светлините на къщата зад тях

Берлеан бе го захапал за прасеца и го държеше здраво

идеално очертаваше силуетите им. Вдигнах револвера и

като ротвайлер.

стрелях. Единият падна на земята. Обърнах оръжието на-

290

291

ляво. Отново стрелях. Още един падна на земята. Започ­