Изгубена завинаги

Териса. Не получих отговор.

е Мохамед Матар; търпението; мечът.

Тутакси се включих в претърсването. Джоунс и хората

Търпение.

му вече бяха в мазето. Качиха русокосите момчета и мо­

Малко по-късно, когато истината проблесна в съзнани­

мичета горе. Погледнах ги, видях изпълнените им с омра­

ето ми, нададох вик: „Спасете ангелите" не бяха използва­

за очи. Кари не беше сред тях. Открихме още две жени с

ли ембрионите, за да помагат на бездетни семейства. Бяха

фереджета - традиционните черни бурки. И двете бяха

създали от тях съвършеното оръжие на терора, с което

бременни. Когато хората на Джоунс започнаха да извеждат

можеха да проникват навсякъде и да подготвят глобален

пленниците навън, Джоунс ме погледна с ужас в очите. От­

джихад.

върнах на погледа му и кимнах с глава. Тези жени не бяха

Търпението и мечът ще унищожат грешниците.

майки. Те служеха за инкубатори - в тях зрееха ембрионите.

Русокосите момичета и момчета тръгнаха към мен,

Претърсването не продължи дълго. Отворихме всички

въпреки че оръжието бе в моите ръце. Някои припяваха.

килери, намерихме наръчници и филмови клипове, пре­

Други викаха. Някои бяха ужасени и се скриха зад бремен­

носими компютри, ужас след ужас. Но от Кари нямаше и

ната жена с бурката. Бързо тръгнах към стълбите. Когато се

следа.

изкачих горе, чух познат глас да вика името ми:

Извадих мобилния си телефон и отново се опитах да

се свържа с Териса. Отново не получих отговор. Нито от

1 Наметало, в което се забулват жените мюсюлманки. - Б. пр.

нейния телефон, нито от апартамента в „Дакота Билдинг".

294

295

Заклатушках се навън. Уин бе пристигнал. Стоеше на

се отдалечава от мен и не мога да сдържа усмивката си.

верандата и ме чакаше. Очите ни се срещнаха.

Държи главата си високо вдигната, плещите си изправени,

- Териса? - попитах го аз.

походката й е съвършена. Спомням си записите от охра­

Уин поклати глава:

нителната камера, когато забелязах, че Кари има същата

- Отишла си е.

съвършена и уверена походка.

Отново.

Териса е в компанията на три чернокожи жени, об­

лечени в пъстри носии. Едната ме забелязва и прошепва

нещо. Териса се обръща, любопитна да види кой е. Когато

погледът й се спира върху мен, лицето й грейва. Предпо­

лагам, че моето също. Тя пуска кошницата от ръката си и

Т Р И Й С Е Т И Д Е В Е Т А Г Л А В А

се втурва към мен. Не проявява никакво колебание. Тичам

насреща й. Териса обвива ръце около мен и ме придърпва

към себе си.

- Боже, колко ми липсваше! - възкликва тя.

В отговор аз я прегръщам. И толкоз. Не ми се ще да го­

ПРОВИНЦИЯ КАБИНДА

воря. Още не. Иска ми се да се разтопя в прегръдките й. Да

АНГОЛА, АФРИКА

потъна и да остана завинаги в тях. Дълбоко в себе си знам,

ТРИ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО

че мястото ми е тук, до нея, и поне за няколко секунди аз

желая и имам нужда от този покой.