Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изгубена завинаги
Изгубена завинаги - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубена завинаги

Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар не е виждал, нито чувал бившата си приятелка Териса вече седем години, затова е силно изненадан, когато тя му се обажда рано една сутрин от Париж. Бившият й съпруг я помолил да се срещнат там, но ето че е изчезнал и тя моли Майрън за помощ. Ала преди още да започнат да го издирват, и двамата са арестувани от френската полиция. Мъжът на Териса се оказва убит, а тя е главният заподозрян. Има и още едно неочаквано усложнение: ДНК, открито на местопрестъплението, е от дъщерята на злополучната двойка, само че момичето е мъртво вече от доста години.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 112
Перейти на страницу:

дали иска да отидем. Тя пребледня. Толкова се изплаши, че

Никога не съм спал с нея. Така им казах.

й казах, е, не е кой знае какво, но Кари предложи да опита­

Аз чаках.

ме. Казах й, че бих могъл да я взема от дома й. Тя се слиса.

- Всъщност видях я в библиотеката. Искам да кажа, че

Направо се сащиса.

бе толкова красива, нали разбираш? Беше заедно с други­

Захладня. Берлеан свърши телефонните си разговори.

те две блондинки и трите гледаха като излезли от филма

Отново погледна към мен, видя изражението на лицето ми

„Децата на царевицата"1. Като призраци. Както и да е, на­

и разбра, че ще е най-добре да не се намесва.

блюдавах я цели три дни и най-после тя дойде сама, аз се

- И после?

приближих и я поздравих. Отначало изобщо не ми обърна

- Каза ми да паркирам в края на „Дък Рън Роуд". Да я взе­

внимание. Искам да кажа, че ме погледна хладно, но аз на­

ма от там в девет часа. Тъй че аз паркирах няколко минути

стръхнах целият. После си казах: „Какво толкова ще загу­

преди девет на указаното място. Беше се стъмнило. Седях

бя?" Така че продължих да й говоря, носех си преносимия

си в колата. По шосето няма светлина, няма нищо. Чакам.

плейър и я попитах каква музика харесва, тя пък ми каза,

Става девет и петнайсет. Долавям шум и внезапно вратата

че не харесвала музика. Не й повярвах и й пуснах нещо от

на автомобила ми се отваря и някой ме издърпва навън.

„Блу Октоубър"2. Видях как лицето й се промени. Силата

Кен млъкна. По страните му отново се затъркаляха съл­

на музиката, нали разбираш?

зи. Той ги избърса.

Той млъкна. Огледах се. Берлеан говореше по телефона.

- Някой ме удря право в устата. Избива ми два зъба - и

Набрах името „Кари Стюард" на мобилния си телефон и го

ми ги показа. - Измъкват ме от колата. Нямам представа

колко са на брой. Четирима, може би петима и всичките ме

! „Децата на царевицата" - разказ от Стивън Кинг, по който е

ритат. Аз само се крия с ръце, нали разбираш, за да предпа­

заснет филм на ужасите. - Б . пр.

зя главата си, и се прощавам с живота. После ме изтъркол-

2 Американска рок група, създадена в Хюстън през 1996 го­

ват по гръб и ме притискат към земята. Все още не виждам

дина. - Б. пр.

лицата им, но и нямам желание да ги видя! Единият насоч-

276

277

ва нож към мен. Казва: „Тя не иска да говори с теб. Ако

Продължихме напред и паркирахме зад ъгъла. Наоколо

продумаш само дума, ще убием семейството ти".

не се виждаше нищо друго, освен ниви и гора. Разнообраз­

За миг и двамата останахме да седим мълчаливо. Поглед­

ните ни източници не ни дадоха никакви резултати относно

нах към Берлеан. Той поклати глава. Никакви сведения за

Кари Стюард. Името би могло да е псевдоним, но търсене­

Кари Стюард.

то продължаваше. Обади ми се Есперанца и рече:

- Това е - каза Кен. - Повече не я видях. Нито момичета­

- Открих нещо, което може и да те заинтригува.

та, с които се шляеше. Сякаш пропаднаха вдън земя.

- Казвай.

- Сподели ли с някого?

- Нали спомена някой си д-р Хименес, работил с д-р

Той поклати отрицателно глава.

Кокс по времето, когато е създал „КриоХоуп"?

- Как обясни нараняванията си?

- Правилно.

- Излъгах, че след концерта са ми скочили. Нали няма

- Хименес също е свързан с организацията „Спасете ан­

да кажеш на никого?

гелите". Посетил е едно общежитие, което те спонсорирали

- Няма - отвърнах. - Но трябва да я намерим, Кен. Ня­

преди шестнайсет години. Ще направя проучване за него и

маш ли някаква представа къде може да е?

ще видя дали той би могъл да ни даде повече информация

Той мълчеше.

за осиновяването на ембриони.

-Кен?

- Това е добре.

- Попитах я къде живее. Не ми каза.

- Да не би Кари да е умалително от друго име? - попита тя.

Аз чаках.

- Не знам. Може би от Карълайн?

- Но един ден - той млъкна и си пое дълбоко въздух, -

- Ще проверя и отново ще ти се обадя, ако открия нещо.

щом излезе от библиотеката, тръгнах след нея.

- Има и още - добавих аз. - Можеш ли да провериш в

Кен извърна очи и запремига.

Гугъл какъв е адресът и какво ще се появи за него?

- Значи знаеш къде живее?

- Не излиза нищо за живеещите на този адрес. Сякаш

Той сви рачене.

там има само ниви и толкоз. Не пише кой е собственикът.

- Може би, не съм сигурен. Не, не мисля.

Искаш ли да проуча?

- Можеш ли да ми покажеш докъде я проследи?

- Моля те.

Кен поклати отрицателно глава.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)