Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
смешно. Понеже съм французин, така ли?
Тейлър просто се взираше в него.
- Работя по случай, който засяга международния теро
От колата излязоха двама полицаи.
ризъм - обясни Берлеан.
Те бяха млади, с издути мускули и ходеха наперено. И
- Наистина ли?
двамата носеха широкополи полицейски шапки. Широко
полите шапки, казах си, изглеждат доста глупаво на поли
- Да. Появи се и името на това момиче. Мисля, че живее
цейските глави и са неефективни при действия за налагане
тук.
на закона в окръга, но оставих мислите за себе си.
- Имате ли прокурорска заповед?
- Какво обичате, господа? - попита единият от полица
- Въпрос на време е.
ите.
- Приемам отговора ви за „Не".
Той бе по-висок от другия, а ръкавите на ризата му стя
Тейлър въздъхна и хвърли поглед към своя партньор
гаха бицепсите му като два турникета. На табелката, вися
Ериксън. Ериксън дъвчеше дъвка, лицето му не изразяваше
ща на гърдите му, пишеше: „Тейлър."
нищо. Тейлър ме погледна.
Берлеан извади фотографията.
- Истина ли е това, господин Болитар?
- Търсим това момиче.
- Истина е - отвърнах.
Полицаят взе снимката, погледна я и я подаде на парт
Той се почеса по гладката като на бебе буза. Помъчих
ньора си, на чиято табелка пишеше: „Ериксън." Тейлър
се да отгатна възрастта им. Вероятно са едва на двайсет,
попита:
въпреки че можеха да минат и за гимназисти. Откога чен
- А вие сте?
гетата започнаха да младеят така?
- Капитан Берлеан от криминалната полиция в Париж.
- Знаете ли какво е това място? - попита Тейлър.
Берлеан подаде на Тейлър значката и картата си. Тей
Берлеан заклати глава и не спря, дори когато отговорих
лър я взе с два пръста, сякаш Берлеан му подаваше хартиен
на въпроса:
- Дом за самотни майки.
плик с димящи кучешки изпражнения. Огледа полицейска
Тейлър посочи с пръст към мен и кимна с глава:
та му карта, после кимна с брадичка към мен.
- А приятелят ви? Кой е той?
- Пази се в тайна.
Махнах му с ръка.
- Знам - отвърнах.
- Майрън Болитар - казах. - Приятно ми е.
- Но сте съвършено прави. Сега можете да разберете
- Доколко имате отношение към случая, господин Бо
колко се засягат на тема частна собственост.
литар?
- Разбрахме - казах.
Щях да отговоря, че това е дълга история, но си казах, че
-Ако подобно място не може да се опази в тайна, тогава
в края на краищата може и да не е толкова комплицирана
кое, за Бога? Те са тук, за да избягат от любопитни очи.
и отвърнах:
-Разбирам.
- Момичето, което търсим, е вероятно дъщеря на моя
1 Един от главните герои в култовия анимационен филм
приятелка.
„Розовата пантера". - Б. пр.
282
283
- Но сте сигурен, че вероятната дъщеря на вашата прия
Откакто бяхме пристигнали, в нея нямаше никакво движе
телка не се намира тук по причина на бременност, така ли?
ние.
Като си помислих малко, разбрах, че въпросът е напъл
Чух шум от още един двигател, този път откъм сградата.
но логичен.
Но пак не видях нищо. Берлеан се приближи до мен.
- Няма връзка с бременност. Капитан Берлеан може да
- Нямаш ли лошо предчувствие? - попита.
ви обясни. Става дума за терористичен заговор. Няма ни
- Нямам добро.
какво значение дали е бременна или не.
- Мисля, че е време да се обадим на Джоунс.
- Хората, които управляват това място, не са ни правили
Мобилният ми телефон звънна в мига, в който Тейлър
проблеми.
и Ериксън стигнаха до стъпалата пред верандата. Беше Ес
- Разбирам.
перанца.
- А все още се намираме в Съединените американски
- Попаднах на нещо, което непременно трябва да видиш.
щати. Ако някой не иска да навлизате в частното му владе
-О?
ние, нямате право да го правите без прокурорска заповед.
- Помниш ли като ти казах, че д-р Хименес посетил при
- И това ми е ясно - казах. После попитах, без да отде
ют на организацията „Спасете ангелите"?
лям поглед от сградата: - Те ли ви повикаха?
- Помня.
Тогава Тейлър ме изгледа с присвити очи и аз усетих, че
- Открих и другите, които са били с него. Посетих стра
се кани да ме среже, защото това не беше моя работа. Но
ниците им във Фейсбук. В една от тях видях цяла галерия
той също погледна към сградата и отговори:
фотографии на приюта. Изпращам ти една от тях още сега.
- Колкото и да е странно, не. Обикновено го правят.