Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Какво е морал? — попита тя.
— Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност да защитаваш доброто на всяка цена. Но къде го намираш?
Момчето издаде някакъв звук — наполовина кискане, наполовина подигравка:
— Кой е Джон Голт?
Тя пиеше кафето, заета само с удоволствието от чувството, че топлата течност сякаш съживява артериите по тялото й.
— Аз мога да ти кажа — каза дребен, съсухрен скитник, който носеше шапка, плътно нахлупена над очите му. — Аз знам.
Никой не го чу и не му обърна внимание. Момчето гледаше Дагни с някакво неудържимо и безпричинно напрежение.
— Теб не те е страх — каза й то изведнъж, без обяснение, просто като твърдение, със сух, безжизнен глас, който съдържаше нотка на учудване.
Тя го погледна.
— Не, не ме е страх.
— Аз знам кой е Джон Голт — каза скитникът. — Това е тайна, но аз я знам.
— Кой? — попита тя без интерес.
Изследовател — каза скитникът — най-великият изследовател, живял някога. Човекът, който е намерил извора на младостта.
— Дай ми още една чаша. Черно — каза старият скитник, бутайки чашата си през тезгяха.
— Джон Голт го търсил години наред. Прекосил океани, прекосил пустини, слизал в забравени мини, на мили под земята. Но го намерил на върха на една планина. Отнело му десет години да я изкачи. Счупил всички кости по тялото си, одрал кожата по ръцете си, изгубил дома си, името си, любовта си. Но я изкачил. Намерил извора на младостта, който искал да донесе долу при хората. Само дето никога не се върнал.
— А защо? — попита тя.
— Защото открил, че не може да го донесе.
Човекът, който седеше пред бюрото на Риърдън, имаше размити черти и маниери, лишени от всякаква характерност, така че човек не можеше да си състави представа за лицето му или да открие движещите личността му подбуди. Единственият му отличителен белег изглежда беше тумбест нос, доста голям за останалата част от тялото му, поведението му беше смирено, но изразяваше нелеп намек за опасност, преднамерено прикрита, и все пак разпознаваема. Риърдън не можеше да разбере целта на посещението му. Това беше доктор Потър, който заемаше някаква неопределена позиция в Държавния научен институт.
— Какво искате? — попита Риърдън за трети път.
— Моля ви да обърнете внимание на социалния аспект, господин Риърдън — меко каза мъжът. — Настоявам да се съобразите с епохата, в която живеем. Нашата икономика не е готова за това.
— За кое?
— Икономиката ни е в положение на изключително нестабилен баланс. Всички ние трябва да обединим усилията си, за да я спасим от колапс.
— И какво искате да направя?
— Помолиха ме да обърна вниманието ви върху тези съображения. Аз съм от Държавния научен институт, господин Риърдън.
— Казахте го и преди. Но за какво искате да ме видите?
— Държавният научен институт няма положително мнение за риърдъновия метал.
— И това ми казахте.
— Нима това не е фактор, с който да трябва да се съобразите?
— Не.
Светлината ставаше мъждива в широките прозорци на кабинета. Дните бяха къси. Риърдън видя безформената сянка на носа на бузата на мъжа и безцветните му очи, които го наблюдаваха — погледът му беше неопределен, но преднамерен.
— Държавният научен институт представлява най-добрите умове на страната, господин Риърдън.
— И на мен така са ми казвали.
— Разбира се, вие не искате да противоречите на тяхната преценка?
— Напротив.
Мъжът погледна Риърдън, сякаш го молеше за помощ, сякаш Риърдън беше нарушил някакъв неписан кодекс, изискващ от него да е разбрал отдавна. Риърдън не му предложи никаква помощ.
— Това ли е всичко, което искахте да знаете? — попита той.
— Единствено въпрос на време е, господин Риърдън — предразполагащо каза мъжът. — Просто временно отлагане. Само да дадем на икономиката шанса да се стабилизира. Само ако почакате няколко години…
Риърдън се разсмя, весело и презрително.
— Значи това преследвате? Искате да изтегля риърдъновия метал от пазара? Защо?
— Само за няколко години, господин Риърдън. Само докато…
— Вижте — каза Риърдън. — Сега аз ще ви задам един въпрос: да не би вашите учени да са решили, че риърдъновият метал не е това, за което го представям?