Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Майкъл извади листа от джоба си и го заоглежда.
— Пак няма на какво толкова да се опрем.
Зад овехтелите пердета дъждът блъскаше по прозорците. Аби се сети за един друг дъждовен ден в друг град в покрайнините на Римската империя. Анализирах първите няколко реда.
— Ами ако редовете са повече? — попита тя. — Грубер каза, че не е свършил с анализа на ръкописа — едва бил започнал. Може да има още куплети.
Очите на Майкъл заблестяха. Той се завъртя рязко.
— Чакай тук.
Облече якето и тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да се обадя по телефона. — Наведе се и я целуна по челото. — Не отваряй на непознати.
Остана сама в продължение на дванайсет минути и всяка от тях й се стори като година. Стаята се отопляваше от чугунен радиатор, който пукаше и шумеше като обладан от духове. Всеки шум, който издаваше, я стряскаше като пистолетен изстрел. Хвана се, че се взира във вратата с блъскащо сърце и затаен дъх. Непрекъснато очакваше, че някой ще почука и ще опита да отвори. Когато Майкъл се върна, за малко не припадна от облекчение.
На лицето му беше изписано ликуване.
— Утре рано сутринта доктор Грубер ще вземе самолета за Белград. Ще ни донесе своето копие на ръкописа и думите, които досега е успял да разчете.
— Не каза ли нещо повече? За стихотворението?
— Намекна.
— Не можа ли просто да ти го прочете по телефона?
Майкъл пусна хищническа усмивка. Въпреки всичко преживяно и онова, което им предстоеше, в изражението му имаше нещо толкова уверено, че Аби неволно му се усмихна в отговор. Той легна отново на леглото и я целуна, подръпвайки ръкава на жилетката й.
— Би могъл. Но тогава нямаше да бъде сигурен, че ще си получи стоте хиляди евро, които му обещах.
Това беше най-дългата нощ в живота на Аби. Лежеше под завивките прекалено уплашена, за да се съблече. Целият град беше сглобен от някакви неспирно блъскащи се чаркове: тръбите за парното и радиатора; асансьорът, автомобилите и трамваите на улиците под прозореца. По едно време чу в далечината нещо, което приличаше на изстрели, макар че може и да беше кола с разцентровано запалване. Тя уби половин час в очакване да го чуе отново — в работата си се беше научила доста добре да различава звуците при стрелба — но шумът не се повтори.
Майкъл, изглежда, не се безпокоеше. Спеше и тихо похъркваше. Накрая Аби откачи радиобудилника от нощното шкафче и отиде в банята, където се опита да удави нощта в софт рок. Червените цифри й показваха времето, присмивайки се на усилията й да дочака съня. Най-накрая, свита във ваната, с възглавница под главата и одеяло върху тялото, успя да заспи.
Събуди се със схванат врат и главоболие. Майкъл стоеше на прага на банята по боксерки.
— Реших, че си избягала. — Може би все пак не беше спал толкова здраво, колкото си беше помислила. Очите му бяха кървясали, бузите и брадичката прекалено обрасли за тези ден-два, откакто не се беше бръснал. Бръчиците около очите му не издаваха мъдрост, а просто умора.
— Не можах да заспя.
— Признак на гузна съвест. — Насили се да пусне усмивка, за да й покаже, че се шегува. — Умирам от глад.
Цената на стаята, която им бе уредил Джакомо, не включваше закуска. Влязоха в едно кафене от другата страна на улицата и си поръчаха омлет и кафе.
— Всъщност имаш ли сто хиляди евро?
Майкъл разряза омлета си на две.
— Ще прескочим тази пропаст.
Аби не се впусна да спори. Чувстваше се точно като изследовател на джунглата, който се опитва да прекоси бездна по оръфан въжен мост. Да стигне до другата страна не беше главният проблем — така или иначе щеше да се озове там, след като мостът се скъса.
— Кога ще пристигне?
— По обяд. Казах, че ще се срещнем в замъка.
— Колко кафкиански.
Аби задъвка храната в мълчание. Майкъл махна на келнера за още кафе.
— Може да има и нещо друго — опита тя най-накрая. — Когато Джакомо каза, че отговорът може да е у нас, той не знаеше, че има още стихове. Сигурно има някаква следа в тези стихове, с които разполагаме.
Майкъл изглади салфетката на масата и се вторачи в нея, произнасяйки думите полугласно.
— Звучи ми като санскритски — каза той най-накрая.
— Това е латински — подсети го тя. — Нали каза, че можеш да го четеш?
— Пропуснах образователния минимум.