Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Не съм свършил, Архиканцлере. Дайте да видим. Значи казах, че имаме само едно спречкване между една вехта, донякъде закостеняла, остаряла и доста тесногръда инстинуция от една страна и от друга страна колеж на едно енергично ново поколение, пълно със свежи и вълнуващи идеи.
- Чакайте малко, не това казахте първия път, - изпротестира Ридкъли.
Ветинари се облегна на стола си.
- Именно това казах, Архиканцлере. Не си ли спомняте нашия не чак толкова отдавнашен разговор за значението на думите? Всичко опира до контекста. Така че аз предлагам да предоставите на главата на Бързнекския Университет възможността да поноси в течение на кратко време официалната Архиканцлерска Шапка.
Човек трябва много да внимава в това, което казва лорд Ветинари. Понякога думите, колкото и да са питомни, се обръщат срещу тебе и хапят.
- Предлагам да играете ритнитопка за Шапката, - произнесе се Ветинари, погледна израженията им и продължи - Господа, господа. Обмислете това за момент. Важността на Шапката по този начин нараства. Средствата, чрез които магьосниците се борят за нея не са непременно магични. Самата борба и духът на съперничество като такива мисля че ще донесат добро и на двата университета, а и обществеността ще прояви интерес, докато в миналото, когато магьосниците си съперничаха, на тях им се налагаше да се крият по мазетата. Моля ви, не ми отговаряйте прибързано, в противен случай ще си помисля, че не сте го обмислили достатъчно.
- Всъщност аз мога да мисля наистина много бързо, - каза Ридкъли - Това обаче просто няма да е равностойно. Ще е напълно неспортсменски.
- И още как, - възкликна Хенри.
- О, и двамата имате чувството, че ще е съвсем неравностойно, - отбеляза Ветинари.
- Именно. Нашият преподавателски състав е много по-млад и по-подвижен, а и разполагаме със здравословните поля на Псевдополис.
- Великолепно, - зарадва се лорд Ветинари - Изглежда ще имаме предизвикателство. Университет срещу университета. Град, така да се каже, срещу града. Война, така да се каже, но без досадната необходимост след това да се прибират трупове и отрязани крайници. Чрез борба към прогрес, господа.
- Като че ли ще трябва да се съглася, - рече Ридкъли - Не че има как да изгубя Шапката. И все пак, Хевлок, трябва да отбележа, че ти не позволяваш много предизвикателства срещу твоя пост.
- О, но пък различни лица ме предизвикват доста често, - отвърна лорд Ветинари - Просто те все не печелят. Между другото, господа, в днешния вестник забелязах, че новомодните Псевдополиски гласоподаватели вчера са гласували, че не трябва да плащат данъци. Когато пак се срещнете с вашия президент, моля, предайте му, че ще съм повече от щастлив да му предложа съвет, във всеки един момент, в който той сметне че е нужно. Горе главите, господа. Никой от вас не е получил точно каквото е желал, но и двамата сте получили точно каквото заслужавате. Ако вълкът може да си смени нрава, значи и магьосникът може да си смени шапката. А вълкът просто трябва да си смени нрава, господа, защото в противен случай всички сме обречени.
- Да не би да имате предвид онази работа в Локо? - поде темата Хенри - Няма защо да се правите на изненадан.
- Нямам намерение да се правя на изненадан. Аз съм изненадан, - отвърна Ветинари - Но, моля ви, признайте ми най-малкото правото да не изглеждам изненадан, освен ако, разбира се, от това няма някаква изгода.
- Трябва да предприемем нещо. Експедицията откри цяло люпило от проклетите гадини!
- Да. Деца, които те избиха, - каза Ветинари.
- Малки паразити, които те изтребиха!
- Нима? И какво точно предлагате?
- Тук става дума за силите на злото!
- Г-н Архиканцлир, аз виждам зло, когато се погледна в огледалото си за бръснене. Философски погледнато, то е правилно разпределено из цялата вселена, явно за да подчертае съществуването на доброто. Изглежда, че с това тази теория не се изчерпва, но аз всеки път избухвам в смях като стигна до тази точка. Да приема ли значи, че вие стоите зад идеята да се изпрати експедиционен корпус в Далечния Юбердалд?
- Разбира се! - подтвърди бившият Декан.
- По-рано вече е имало опит в тази насока. Преди това е имало още два опита. Откъде ли се е появила тази склонност на военната мисъл да кара иначе разумни хора отново и отново да опитват с голяма жар нещо, което се е провалило преди.
- Те не разбират от друго освен от сила. Би трябвало да знаете това.
- Спрямо тях не е било използвано нищо друго освен сила, Архиканцлер Хенри. Освен това, ако те са, както твърдят някои, само зверове, то те изобщо не разбират нищо, обаче ако, както съм убеден аз, те са разумни същества, то и от нас самите непременно ще се изисква известно разбиране.