Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Но доктор Хорват влезе в кабината и се настани до кафявия пилот. Бери бе на първия ред, където седалките бяха само по две. Една от извънземните седна до него. В гърлото му заседна буца. „Аллах е милостив, аз… Не!“ Нямаше от какво да се бои и не беше направил нищо опасно.
И все пак… при всеки инцидент на борда на „Макартър“ офицерите можеха да открият какво е направил със скафандъра си.
Скафандърът е най-личната вещ, която притежава космонавтът, много по-лична от лулата или четката за зъби. Въпреки това някои бяха предоставили скафандрите си на грижите на невидимите духчета. По време на дългото пътуване до извънземната планета командир Синклер беше проучил направените от тях промени.
Бери знаеше от Набил, че създанията са удвоили ефикасността на рециклиращите системи. Главният инженер бе върнал скафандрите на собствениците им — и се беше заел да приведе тези на офицерите в същия вид.
Сега в една от кислородните бутилки на търговеца имаше половин литър въздух и две сламкарчета в криогенен сън. Поемаше огромен риск. Можеше да го хванат. Малките можеха да умрат от опиатите. Някой ден можеше да му потрябва повече кислород и да се задуши. Ала Бери винаги бе готов да поема рискове, стига това да му донесе достатъчна печалба.
Когато се обадиха по интеркома, беше сигурен, че са го разкрили. На екрана в каютата му се появи сержант.
— Търсят ви, господин Бери — злобно се усмихна космонавтът и превключи. Преди да успее да се изненада, търговецът се озова пред извънземен.
— Фюнч(щрак) — каза съществото и вирна глава. — Изглеждате смутен. Няма начин да не знаете значението на думата.
Бери бързо възвърна самообладанието си.
— Разбира се. Нямах представа, че някоя от вас ме наблюдава. — Тази идея изобщо не му допадна.
— Не, господин Бери, току-що ме придадоха към вас. Господин Бери, мислили ли сте да дойдете на нашата планета?
— Не, съмнявам се, че ще ми позволят да напусна кораба.
— Капитан Блейн разрешава, ако желаете. Господин Бери, ние ще сме ви извънредно признателни, ако обсъдите с нас възможностите за търговия между Сламката и Империята. Това ще е изгодно и за двете страни.
„Да! Кълна се в брадата на Пророка, такъв шанс…“ Той незабавно се бе съгласил. Набил можеше да пази скритите сламкарчета.
Но сега, докато седеше на борда на спускателната совалка, му беше трудно да овладее страховете си. Бери погледна сламкарката до себе си.
— Аз съм фюнч(щрак) на доктор Хорват — каза тя. — Отпуснете се. Тези кораби са много стабилни.
— Добре — рече той. Разполагаше поне с няколко часа. Набил вече трябваше да е отнесъл кислородната бутилка в един от херметичните шлюзове на „Макартър“, където тя щеше да е в безопасност сред стотици други. Извънземният кораб несъмнено превъзхождаше подобните човешки съдове — ако не поради друга причина, поне заради желанието на сламкарите да не излагат на опасност живота на посланиците. Но не това караше стомаха му да се свива от страх и не от това му горчеше в устата…
Совалката леко се наклони. Спускането започна.
За изненада на всички, пътуването мина скучно. Въпреки случайните промени в гравитацията нямаше силни разтърсвания. Усетиха три последователни едва доловими поклащания като от спускане на колесници, след което корабът остана неподвижен.
Излязоха в херметичната камера. Въздухът беше нормален и наоколо не се виждаше нищо освен надуваемата структура. Погледнаха назад към кораба и смаяно зяпнаха.
Защото сега той приличаше на делтаплан. От стените на невероятната стрела бяха изникнали най-различни криле и махателни устройства.
— Какво пътуване, а? — ликуващо каза Хорват. — Целият кораб промени формата си. Крилете не са с панти — просто се появиха, сякаш са живи! Дюзите се отварят и затварят като усти! Наистина трябваше да го видите. Ако командир Синклер някога слезе тук, трябва да му отстъпим място до прозореца — изкиска се той. Не забеляза гневните погледи.
В отсрещния край на сградата се отвори надуваем шлюз и оттам излязоха трима кафяво-бели сламкари. Когато единият от тях се запъти право към него, в гърлото на Бери отново се надигна страх.
— Фюнч(щрак) — каза извънземният.
Устата му внезапно пресъхна.
— Не се бойте — рече той. — Не мога да чета мислите ви.
Ако искаше да го успокои, определено не биваше да го казва.
— Научих, че професията ви е такава.