Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Планетата има отровна атмосфера, която може да се диша с помощта на филтри. Противопоказна за хора, страдащи от сърдечносъдови и белодробни заболявания. Кислород: 16%. Азот: 79.4%. Въглероден двуокис: 2.9%. Хелий: 1%. Сложни въглеводороди, включващи кетони: 0.7%.
Гравитация: 0.780 от стандартната. Радиусът на планетата е 0.84, а масата й — 0.57 от стандартната. Планета с нормална плътност. Период на въртене: 0.937 стандартни години или 8,750.005 часа. Планетата е наклонена под 18° с полуос от 0.93 АЕ (137 млн. км). Температурите са ниски, полюсите са необитаеми и покрити с лед. Екваториалните и тропическите райони са умерени до горещи. Местният ден продължава 27.33 часа.
Единствената луна е малка и разположена наблизо. Тя е от астероиден произход и на обратната й страна има кратер, типичен за планетоидите в системата на Сламката. Лунният ядрен генератор и енергийно-излъчвателната станция са важни източници за планетната цивилизация.
Топография: 50% океан, големи ледени шапки. По-голямата част от сушата се характеризира с равен терен. Планинските вериги са ниски и силно ерозирали. Горите са малко. Обработваемите площи са култивирани.
Най-специфични особености са кръглите образувания, които могат да се забележат навсякъде. Най-малките са ерозирали и лесно се различават, докато най-големите се виждат само от орбита.
Макар че физическите характеристики на планетата представляват известен интерес, особено за еколози, занимаващи се с въздействието на разумния живот върху планетографията, вниманието е насочено главно към местните обитатели…
До катера се приближиха два скутера и на борда се качиха фигури в скафандри. Когато хората и сламкарите се съблякоха, космонавтите с облекчение предадоха управлението на юнкерите и се върнаха на „Макартър“. Младежите нетърпеливо заеха местата си в пилотската кабина и разгледаха пейзажа под тях.
— Трябва да ви предупредим, че всички контакти с вас ще минават през този кораб — каза Уитбред на своята фюнч(щрак). — Съжалявам, но не можем да ви поканим на борда на „Макартър“.
Тя изрази мнението си за заповедта със съвсем човешко свиване на рамене. Подчинението не изискваше напрежение нито от нея, нито от човека.
— Какво ще правите с катера, когато си тръгнете?
— Той е подарък — отвърна Джонатан. — Навярно бихте могли да го изложите в музей. Капитанът иска да знаете някои неща за нас…
— А други пази в тайна. Естествено.
От орбита цялата планета изглеждаше на кръгове: морета, езера, дъговидна планинска верига, река, залив… Един от заливите беше ерозирал и почти скрит от гора. Щеше да е абсолютно незабележим, ако не попадаше точно на линията на планинска верига и не прекъсваше гръбнака на континента като човешки крак, настъпил змия. Точно в средата на големия колкото Черно море воден басейн имаше остров.
— Магмата трябва да е изригнала там, където астероидът е разцепил кората — каза Уитбред. — Можеш ли да си представиш какъв грохот е предизвикал?
Сламкарката кимна.
— Нищо чудно, че сте преместили всички астероиди в троянските пунктове. Това е причината, нали?
— Не зная. От онези древни времена не са се запазили много документи. Предполагам, че след като са били събрани накуп, астероидите са били по-лесни за металодобив.
Юнкерът си спомни, че на Кошерния астероид не бяха установили нито следа от радиация.
— Кога точно се е случило всичко това?
— О, поне преди десет хиляди години. Уитбред, от кога датират най-старите ви документи?
— Не зная. Мога да попитам някого. — Той погледна надолу. Пресичаха границата между деня и нощта — която представляваше поредица от дъги. Тъмната половина сияеше от безброй градове. Така навярно бе изглеждала Земята по времето на Кодоминиума, но световете на Империята не бяха толкова гъсто заселвани.
— Погледни напред. — Сламкарката посочи една огнена точица на хоризонта. — Това е спускателната совалка. Вече можем да ви покажем нашия свят.
— Мисля, че вашата цивилизация е много по-древна от нашата — отвърна Уитбред.
Оборудването и личният багаж на Сали бяха вече на катера и сега малката й каюта изглеждаше гола и пуста. Тя стоеше до илюминатора и наблюдаваше сребристата стрела, която се приближаваше към „Макартър“. Сламкарката й не гледаше натам.