Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Имам доста неделикатен въпрос — каза извънземната.
Момичето се обърна към нея. Навън сламкарският кораб беше спрял и от крайцера излетя совалка.
— Казвай.
— Какво правите, когато не искате да имате деца?
— О, божичко! — засмя се Сали. Тя бе единствената жена сред близо хиляда мъже — в мъжко общество. Макар предварително да беше знаела, че ще е така, все още й липсваха момичешките разговори. Брак, бебета, домакинска работа, скандали: всичко това представляваше част от цивилизования живот. Но не бе имала представа колко голяма част, докато не я застигна бунтът на Ново Чикаго, и онова време още повече й липсваше. Понякога в отчаянието си разменяше рецепти с готвачите на „Макартър“, ала единственият друг женски ориентиран ум в радиус от светлинни години наоколо беше… нейната фюнч(щрак).
— Фюнч(щрак) — напомни й сламкарката, — не бих повдигала този въпрос, но ми се струва, че трябва да зная — имаш ли деца на борда на кораба?
— Аз ли? Не! — отново се засмя Сали. — Изобщо не съм омъжена.
— Омъжена ли?
Момичето й обясни какво е брак. Опита се да не пропусне нито едно основно положение. Понякога забравяше, че сламкарката е извънземна.
— Сигурно ти звучи странно — завърши тя.
— „Няма да скрия нищо от теб“, както би казал господин Ренър. — Имитацията беше блестяща, дори жестовете. — Мисля, че обичаите ви са странни. Съмнявам се, че ще възприемем много от тях, като се имат предвид психологическите ни разлики.
— Ами… да.
— Но се омъжваш, за да имаш деца. Кой отглежда децата, родени без брак?
— Има благотворителни организации — мрачно отвърна Сали. Не успя да скрие отвращението си.
— Разбирам, че ти никога не би… — Сламкарката тактично замълча.
— Не, разбира се, че не.
— Как? Не защо, а как?
— Ами… нали знаеш, че мъжете и жените трябва да имат сексуална връзка, за да направят бебе, също като вас — внимателно ви разгледах.
— Значи, ако не сте женени, просто не можете… да го правите, така ли?
— Точно така. Естествено, ако жената харесва мъжете, но не иска да поеме последствията от това, може да пие хапчета.
— Хапчета ли? Как действат? С хормони ли? — Сламкарката изглеждаше заинтригувана, макар и някак разсеяна.
— Да. — Бяха разговаряли за хормоните. Извънземната физиология също включваше химически катализатори, ала от съвсем различен характер.
— Но почтената жена не използва хапчета, нали? — попита извънземната.
— Не.
— Кога ще се омъжиш?
— Когато намеря подходящия мъж. — Сали се поколеба и прибави: — Може вече да съм го намерила. — Само че проклетият глупак вече можеше да е женен за кораба си.
— Тогава защо не се омъжиш за него?
Момичето се засмя.
— Не искам да прибързвам, защото после може да се разкайвам. Винаги мога да го направя. — Внушаваната й в годините на следването обективност я накара да отбележи: — Поне през следващите пет години. Ако дотогава не се омъжа, ще съм стара мома.
— Стара мома ли?
— Хората ще ме смятат за странна. — После любопитно попита: — Какво става, ако сламкарите не искат деца?
— Ние нямаме сексуални връзки — отвърна извънземната.
Спускателната совалка се долепи до катера с едва доловимо разтърсване.
Совалката приличаше на тъпа стрела, покрита с предпазен материал. Пилотската кабина беше просторна и прозрачна. Нямаше други прозорци. Когато Сали и нейната сламкарка стигнаха до входа, момичето с изненада видя пред себе си Хорас Бери.
— На Сламката ли слизате, ваше превъзходителство? — попита тя.
— Да, милейди. — Търговецът изглеждаше също толкова удивен. Той влезе в свързващия ръкав и видя, че извънземните са използвали стар космически номер — налягането в отсрещния край бе по-ниско, така че да „изсмуче“ пътниците натам. В совалката имаше място за всички: за Ренър, Сали Фаулър, капелан Харди — Бери се зачуди дали всяка неделя ще го връщат на „Макартър“ — за доктор Хорват, юнкерите Уитбред и Стейли, за двама космонавти, които не познаваше, както и за сламкарските им водачи. Свой фюнч(щрак) нямаха само трима от тях. Той се развесели, когато забеляза, че седалките само отчасти потвърждават страховете му: по четири една до друга, със сламкарска до всяка от човешките. Докато закопчаваха предпазните си колани, му стана още по-смешно. Бяха с една по-малко.