Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Господин Дьо Казалис изчакваше и не търсеше детето, защото бе разбрал, че Кайоливи не можеха още да го използват срещу него. Позволяваше им да го отгледат, като смяташе да го открадне, преди да стане опасно оръжие в техните ръце. Докато Филип не се върнеше във Франция и синът му не поотраснеше малко, ръцете на Мариус бяха вързани, не бе възможно да предизвика какъвто и да било скандал, който би се обърнал срещу брат му. Честно казано, господин Дьо Казалис разчиташе много на справедливия и точен ум на Мариус, за да изведе до успешен край собствените си замисли: казваше си, че младежът никога не би посмял да компрометира Бланш и по-скоро би ѝ оставил наследството. При всички случаи имаше поне пет спокойни години пред себе си.
Разчиташе на добродетелите на Мариус, но опасенията му наистина бяха основателни, когато мислеше за Филип. Той не би го пощадил, ако попаднеше в ръцете му. Спомняше си буйността, силния характер на беглеца и вярваше, че това е човек, който не би се спрял пред нищо само за да задоволи чувството си на омраза и да си отмъсти. Ето защо той взе някои предпазни мерки, в случай че Филип се появеше във Франция. Горещо желаеше беглецът да допусне тази грешка. И воден от желанието час по-скоро да го арестуват, за да не избегне отмъщението му, натовари някой си Матеус, изпечен мошеник, да отиде в Италия, да следва неотклонно младия мъж и да го последва, ако Филип реши да се върне във Франция. Шпионинът изпълни предано поръчението си. Намери Филип в Генуа и не го изпусна повече от очи. Когато Филип потегли за Марсилия, Матеус бе на същия кораб. При слизането го изпусна случайно от поглед, ето защо съобщи на господаря си само че неприятелят му е в града, без да му посочи мястото, където се е скрил.
Научил, че Филип е в Марсилия, господин Дьо Казалис бе обзет от силно безпокойство; не че се страхуваше от незабавно отмъщение, а защото си въобразяваше, че младежът ще го преследва тайно и ще го накара да върне заграбеното. Той много искаше Филип да се върне във Франция, но при условие че знае къде е убежището му, за да го предаде на полицията още на другия ден след пристигането. Откакто му се изплъзна, все му се струвате, че е около него и поставя коварните си клопки.
Почти година живя в непрекъснато безпокойство; напразно не изпускаше Мариус от очи, напразно бе натоварил Матеус да го следи непрекъснато. Така и не можа да стигне до Филип. Двамата братя се бяха уговорили да не се виждат, докато не получат помилването на осъдения, което да им позволи свободно да си стиснат ръце. Впрочем Филип бе толкова променен с грубите си дрехи на хамалин, без брада, със загоряло от слънцето лице и ръце, че Матеус минаваше доста пъти край него, без да го разпознае. Господин Дьо Казалис, който не искаше да намесва полицията в работите си, преди да е подготвил арестуването със сигурност, вече губеше надежда след неуспехите на шпионина си. Пращаше го всяка сутрин да обикаля из Марсилия, даваше му все по-големи обещания, пришпорван от страха, че опитите на Мариус да получи помилване можеха да успеят.
Един ден, когато господин Дьо Казалис мина през пристанището, се присъедини към насъбрали се хора, които се трупаха около някакъв ранен. Разбра, че е носач, кракът на когото е премазан от огромен сандък със стоки. Приближи се и видя до нещастния човек друг носач, който се разпореждаше и чиито жестове и висок глас предизвикаха у него силно вълнение. Само веднъж, по време на процеса, бе чувал гласа на Филип, но този глас още отекваше в ушите му.
Прибра се бързо вкъщи и прати да извикат Матеус,който получи от него подробни указания. Трябваше да се увери в самоличността на носача, да го следи два-три дни, за да опознае навиците му и местата, които посещава. На следващия ден преследването започна.
Планът на господин Дьо Казалис бе съвсем обикновен, но доста ловък. Искаше да нанесе двоен удар. Имаше желание да прегърне детето на Бланш, защото смяташе, че го е оставил доста дълго при Кайолови; мислеше, че е негов ред да го вземе. За да намери и открадне детето, реши да си послужи с бащата. И така, трябваше само да го проследи, за да узнае къде е убежището на малкия. Господин Дьо Казалис се надяваше, че когато разбере къде е скрито момчето, ще бъде лесно да се обади да арестуват бащата и същевременно ще си присвои наследството на Бланш.
След два дни Матеус съобщи на господаря си, че хамалинът действително е Филип Кайол и че всяка вечер ходи в Сен Барнабе при градинар на име Ейас, при когото има малко дете. Бившият депутат разбра всичко и се усмихна победоносно.