Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Добре ли си, миличък? Имам да ти казвам нещо. Не съм сигурна, че ще ти хареса, но е голяма новина и съм толкова щастлива, че трябва да я споделя с някого, така че звънни ми, когато можеш, чу ли? Нямам търпение. – Следваха звуци от въздушни целувки.
Страйк му върна телефона.
– Ти върна ли ѝ обаждането? Разбра ли каква е била голямата ѝ новина?
– Не. – Соме смачка цигарата си и веднага извади друга. – Японците ми бяха наредили среща след среща. Колкото пъти ми хрумваше да се обадя, часът беше неподходящ. Във всеки случай... да ти кажа право, мислех, че знам какво ще ми каже, и никак не бях зарадван. Реших, че е бременна.
Соме кимна няколко пъти с новата цигара, стисната между зъбите си, после я махна, за да каже:
– Да, мислех, че се е подредила.
– От Дъфийлд ли?
– Силно се надявах, че не. Тогава още не знаех, че пак са се събрали. Тя не би посмяла да се върне пак при него, ако бях в страната, затова е изчакала да ида в Япония, коварната малка кучка. Знаеше, че го мразя, а тя държеше на мнението ми. Бяхме си близки като роднини с Кукувицата.
– Защо реши, че може да е бременна?
– Заради тона, с който говореше. Сам я чу, толкова е развълнувана...Такова чувство имах. Точно такова нещо би сторила Кукувицата и би очаквала аз да съм щастлив колкото нея, пък майната ѝ на кариерата ѝ, майната ми на мен, дето разчитах тя да рекламира новата ми модна линия за аксесоари...
– Това ли беше договорът за пет милиона лири, за който ми спомена брат ѝ?
– Да, и бас държа, че Счетоводителя я е притискал да измъкне колкото е възможно повече – отново се нервира Соме. – Не беше в природата на Кукувицата да се опитва да ми задигне и последното пени. Тя знаеше, че участието ѝ ще е нещо прекрасно, че ще я издигне на още по-високо ниво. Не парите бяха най-важното. Всички я свързваха с моите модели. Направи големия си пробив със снимка за „Воуг“, облечена в моя рокля. Кукувицата обожаваше моите дрехи, обожаваше и мен, но когато хората се издигнат до някакво ниво и всички им втълпяват, че струват повече, забравят кой ги е довел дотам и нещата се връщат на нулата.
– Очевидно си преценил, че тя си струва, за да се обвържеш с договор за пет милиона лири.
– Ами аз кажи-речи за нея създадох тази линия, така че да се съобразявам с бременност при снимките нямаше да е много забавно. А и си представях как после Кукувицата съвсем ще оглупее и няма да иска да оставя проклетото бебе. Точно този тип беше тя: все търсеше хора, които да обича, заместители на семейство. Онези Бристоу напълно я бяха побъркали. Бяха я осиновили само като играчка за Ивет, която е такава кучка, че косата да ти настръхне.
– В какъв смисъл?
– Обсебваща. Вещаеща прокоба. Не искаше да изпусне Кукувицата от поглед, за да не умре като хлапето, заради което я бе купила – за да го замени. Лейди Бристоу идваше на всички ревюта, мотаеше се в краката на хората до момента, в който вече беше много болна. А имаше и чичо, който се отнасяше с Кукувицата като с отрепка, докато тя не започна да печели сериозно. Тогава взе да проявява малко повече уважение. Тия Бристоу много ценят парите.
– Те са богато семейство, нали така?
– Алек Бристоу не остави чак толкова много. Не и някакво внушително състояние. Не като твоя старец. Всъщност как така – свърна Соме от темата на разговора – синът на Джони Рокъби работи като частен детектив?
– Ами просто това му е професията – отвърна Страйк. – Та разкажи за Бристоу.
Соме не показа да му е неприятно, задето го командват, напротив, сякаш му доставяше удоволствие, защото бе непривично изживяване.
– Спомням си как Кукувицата ми спомена, че по-голямата част от завещаното от Алек Бристоу била дялове от старата му компания, а „Албрис“ се сгромоляса в рецесията. В никой случай не е от порядъка на „Епъл“. Кукувицата печелеше повече от всички онези нещастници, преди да е навършила двайсет.
– Тази снимка – каза Страйк и посочи огромния фотос на „Паднали ангели“ на стената зад себе си – беше ли част от кампанията за пет милиона лири?
– Да – потвърди Соме. – Тези четири чанти бяха началото. Тя държи „Кашил“ тук. Дадох на всичките африкански имена заради нея. Беше обсебена от Африка. Оная уличница, родната ѝ майка, която тя изкопа най-сетне, ѝ беше казала, че баща ѝ бил африканец, така че Кукувицата се побърка на тази тема. Говореше как щяла да учи там, да върши благотворителна работа... Нямаше значение, че дъртата кофа трябва да бе преспала поне с петдесет бандюги. Африканец, друг път – рече Соме и смачка цигарата си в стъкления пепелник. – Мърлата просто бе казала на Кукувицата каквото тя искаше да чуе.
– И ти реши да използваш снимката за кампанията, макар Лула току-що да е...