Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
На около стотина метра от тях минаваше огромен туристически кораб. Туристи им махаха от петнайсет или шестнайсет балкона. Някои от тях се усмихваха и ги снимаха. Никой не изглеждаше изненадан от това, че вижда древногръцка трирема. Вероятно мъглата ги караше да изглеждат като рибарска лодка или пък туристите мислеха, че Арго II е някаква атракция.
Туристическият кораб отново наду свирката си и Арго II се разтърси.
— Трябва ли да са толкова шумни! — простена тренер Хедж и запуши ушите си.
— Просто ни казват здрасти — предположи Франк.
— МОЛЯ? — извика в отговор Хедж.
Другият кораб мина покрай тях и се отдалечи в морето. Туристите не спряха да махат. Не показаха с нищо, че са учудени да видят Арго II и неговия екипаж, състоящ се от полузаспали деца в брони и човек с крака на козел.
— Чао! — извика Лио и вдигна пушещата си ръка.
— Мога ли да стрелям с балистата? — попита Хедж.
— Не — каза Лио с насилена усмивка.
Хейзъл потърка очи и огледа бляскавата морска повърхност.
— Къде сме… О, това е впечатляващо!
Пайпър последва погледа й и ахна. След като туристическият кораб вече не закриваше гледката им, тя видя планина, която се издигаше от морето, на по-малко от километър на север. Пайпър бе виждала впечатляващи възвишения и преди. Карала бе по Магистрала 1 край Калифорнийското крайбрежие. Падала беше от Големия каньон, а след това бе летяла нагоре в прегръдките на Джейсън. Нищо обаче не бе така впечатляващо като огромната бяла скала, издигаща се към небето. От едната страна варовиковите скали се спускаха рязко към морето, а височината им според Пайпър бе поне 300 метра. От другата страна планината постепенно се спускаше към водата, покрита от зелени гори. Цялото нещо напомняше на Пайпър на гигантски сфинкс с огромна глава и гръден кош, захабени от времето, и със зелено палто на гърба.
— Гибралтар — каза Анабет удивено. — Почти сме стигнали Испания. А там… — Тя посочи на юг към далечните червеникави хълмове. — Натам е Африка. Ние сме в Средиземно море.
Сутринта бе топла, но Пайпър потръпна. Въпреки че морето пред тях бе необятно, се чувстваше, сякаш е стигнала непреодолима бариера. Веднъж навлезеха ли в Средиземно море — Маре Нострум, — щяха да са на територията на древните земи. И ако легендите бяха верни, пътешествието им щеше да стане десет пъти по-опасно.
— Какво да правим сега? — попита тя. — Просто да продължим курса си през протока?
— Защо не? — попита Лио. — Това си е широк воден път. През него постоянно минават кораби.
Но не и триреми, пълни с полубогове — помисли си Пайпър.
Анабет погледна към Гибралтарската скала. Пайпър прочете по изражението й, че очаква неприятности.
— В стари времена — каза Анабет — наричали това място Херкулесови стълбове. Скалата била един от тях. Другият била една от африканските планини. Днес никой не е сигурен коя.
— Херкулес, а? — попита Пърси. — Тоя тип е като „Старбъкс“ на Древна Гърция. Накъдето и да погледнеш, той е там.
Гръмотевично БУМ разтърси Арго II и този път Пайпър не бе сигурна откъде идва. Не видя други кораби, а небето й се струваше ясно.
Внезапно устата й пресъхна.
— Херкулесовите стълбове — повтори тя. — Те опасни ли са?
Анабет остана загледана в белите скали, все едно очакваше Знакът на Атина да блесне в пламъци.
— За гърците Стълбовете означавали края на познатия свят. Римляните смятали, че върху тях има изписано предупреждение на латински.
— Non plus ultra — поясни Пърси.
Анабет изглеждаше смаяна.
— Точно така. Откъде знаеш?
— Понеже гледам право към него — посочи Пърси.
Точно пред тях, в средата на протока, се появи остров. Пайпър бе сигурна, че допреди малко той не е бил там. Представляваше малка хълмиста земя, покрита с гори и опасана от бели плажове. Не бе впечатляваща като Гибралтар, но на стотина метра от брега се издигаха две гръцки колони, високи колкото мачтите на Арго II. Между колоните под водата блестяха думи — NON PLUS ULTRA. Може би бяха илюзия, а може и да бяха издълбани в пясъка.