Червени морета под червени небета

— Помага ли ти, като ме навикваш така? По-скоро би трябвало да се молите на вашия за нищо негоден Тринайсети примерно, ама какво ли разбирам аз? Аз не съм някой от ваште важни верарски клечки, нали така?

— Искаш ли да узнаеш защо не бива да ни убиваш? Защо не бива да ни оставяш да се разбием на дъното на пропастта? — провикна се Джийн с цяло гърло, докато се подпираше по-здраво с крака на скалата и изнасяше назад дясната си ръка. В небето отекна гръм. — Виждаш ли това бе, идиот? Виждаш ли какво държа в ръце? Нещо, което ще видиш само веднъж в живота си! И никога няма да го забравиш!

Няколко мига по-късно главата и гърдите на мъжа се показаха от ръба на скалата. Джийн нададе вик и запокити ножа с всичка сила. А после викът му стана тържествуващ, когато видя как размазаният силует на оръжието му уцели лицето на техния мъчител… и отново премина в тъжен вопъл, когато видя как ножът отскача и пада надолу във въздуха. Беше го уцелил с дръжката.

— Шибан дъжд! — ревна Джийн.

Но поне разбойника страшно го заболя. Той пъшкаше, притискаше лицето си и залиташе напред. Як удар в окото? Джийн пламенно се надяваше да е това — може би все още разполагаше с няколко секунди, за да опита пак.

— Локи, ножът ти, бързо!

Локи посягаше към ботуша си, когато мъжът разпери ръце, за да запази равновесие, ала не успя и се катурна с писък в пропастта. Секунда по-късно се вкопчи с една ръка в основното въже на Локи и се стовари право върху кръста му, там, където въжето се промушваше в желязното приспособление на колана му. Ударът оттласна краката на Локи от скалата и му изкара въздуха и двамата с бандита пропаднаха свободно надолу, като се мятаха и кряскаха — възел от ръце и крака, без необходимия натиск върху въжето в приспособлението.

Локи се напрегна докрай, стисна с лявата си ръка свободния край на въжето и дръпна силно. Успя да натегне въжето дотолкова, че рязко спряха и се люшнаха заедно към скалата. Разбойникът пое тежестта на удара и увисна с мятащи се напосоки крайници, а Локи се мъчеше да диша и да проумее света. Бандитът риташе и пищеше.

— Престани, шибан малоумнико! — Бяха пропаднали около петнайсет стъпки по-надолу. Джийн бързо се плъзна до тях, подпря се на скалата и сграбчи с ръка разбойника за косата. Като му отметнаха качулката, Локи видя, че мъжът е прошарен като недохранено куче — беше на около четирийсет, с дълга мазна коса и побеляла брада, рехава като тревата по ръба на пропастта. Лявото му око беше подуто. — Стига си ритал бе, кретен! Не мърдай!

— О, богове, моля ви, не ме хвърляйте долу! Моля ви, господине, не ме убивайте!

— А защо пък не, да го еба? — изпъшка Локи, заби пеши в стената и успя да се докопа с дясна ръка до левия си ботуш. Миг по-късно опря стилета си в гърлото на разбойника. Мъжът спря да рита панически и затрепери страхливо.

— Виждаш ли го? — изсъска Локи. Бандитът кимна. — Това е нож. Има ли такива там, откъдето идваш, където и да е това, да го еба? — Мъжът отново кимна. — Значи знаеш, че ей сега мога да те намушкам и да те пусна да паднеш, нали?