Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Не, не бе истина. Хората от типа на Хедлунд не бяха никакви другари и приятели. А целта на операцията бе не лов на другарите му, а издирването на убиец и неутрализирането на подготвяна терористична акция.

Неслунд така или иначе щеше да изхвърли онези четиримата палестинци във всеки един момент и Карл не можеше да повлияе на ситуацията.

Помоли за още една безплатна бутилчица с шампанско, облегна се на облегалката на седалката, затвори плътно очи и се върна на Калифорнийския бряг, при слънцето, спускащо се към водата.

Слязъл от самолета на Скандинавската авиокомпания в Атина, той заседна в тълпата, обсаждаща в залата за транзитни пътници билетните каси на фирмата “Middle East Airline”[83]. По това време МЕА бе единствената авиокомпания, чиито самолети летяха до Бейрут. Вече нямаше билети за следващия полет, но край стойката се тълпяха хора, които доказваха минимум на три езика, че именно те трябва да пътуват с този полет. Карл застана на опашката и реши да се подчини на съдбата, без да вдига скандал. След като се приближи най-сетне до билетната стойка, се случи онова, от което се и опасяваше, а именно че служителката на авиокомпанията му хвърли, както и на билета му, бегъл поглед и заяви, че съжалява, но “резервацията е осъществена твърде късно и ако го устройва, то може да опита да си купи билет — наистина, това е почти невъзможно — след двадесет и четири часа”.

Без да повишава тон, Карл помоли за разрешение да поговори с отговорника на дежурната смяна. Когато последният, раздразнен от вече минимум двадесет извънредни молби, застана пред него, Карл го отведе внимателно настрани и му съобщи, че е шведски полицай в служебна командировка и че именно с този полет за Бейрут ще го очаква ливанската полиция, както и че е убеден, че отговорникът на смяната може да уреди всичко лесно и без шум. Даде му билета си и добави, че ще чака резултатите в бара. Мърморейки си нещо под нос, дежурният изчезна, а Карл се отправи към бара, усетил за пръв път, че той си е той, че не му е необходимо да се преструва на никого, че е сам “на бойното поле” и му е предоставена възможността да импровизира, като лъже, когато е необходимо, и казва истината, когато е истина и трябва да бъде казана. Не успя да пресуши бутилката с гръцко вино, напомнящо “Перно”, когато служителка от МЕА се приближи до него с билета му и му каза, че всичко е наред.

Докато “Боингът-707” прелиташе над Кипър, небето бе съвсем чисто. След това обаче кръжа доста над Ливан и Средиземно море. Очевидно имаше някакви усложнения с кацането, но командирът не съобщаваше нищо по вътрешното радио. Време бе да се захване за работа и Карл се потопи в четенето на разпита, проведен от Апелтофт, като си отбелязваше практичните съвети, които даваше Петра Хернберг. Повечето от тях бяха банални, но все пак — полезни. Отнасяха се за охраната на лагера за бежанци “Бурж ел Баражна”, за диспансера, за пътя до него и за разказа с какво обикновено се занимаваха лекарите в страната, намираща се в състояние на война. Какво, в частност, правеха хирурзите и как живееха. Кой в шведското посолство поддържаше контакти с “не много верноподаните шведи”, намиращи се в Ливан, защото нали към тази група от шведи май спадаха онези, които се отнасяха със симпатии към пропалестинското движение. Бе важно също да се знае какво трябваше да се казва на пътните пропускателни пунктове, кой бе “за” и кой — “против” тези симпатизанти в лагерите за бежанци.