Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Лагерът се състоеше от малки кубообразни бетонни сараи, покрити с бяла мазилка. Срещаше най-често облечени в черно жени. Почти всяка от тях носеше нещо — вода в големи консервени тенекии, плодове или още нещо в кошници, деца във вързопи, а в найлоновите пликчета можеше да има всичко, каквото ти хрумне — от обувки до тухни. Срещаха се и млади хора, но нито един от тях не бе въоръжен. Само за няколкостотинте метра, изминати от него, той преброи много хиляди жилища.

Приемната на диспансера се състоеше от три кубообразни бели къщи, подредени в една редица. В първата стая седяха само жени в черно, като на врата и гърдите на някои от тях имаше цветно палестинско везмо. Някои бяха с деца, други — без, но всичките чакаха с невъзмутимото и типично за Близкия Изток търпение. Някаква жена го сметна за лекар и веднага стовари върху му лавина от думи, протягайки към него повито в пелени бебе с влажни болни очи. Едва успя да й каже на английски, че е сбъркала и че той не е лекар, когато веднага иззад единствената маса в стаята — останалата мебел в помещението се състоеше само от пейки покрай стените за чакащите пациенти — срещу него се надигна палестинско момиче с престилка на медицинска сестра. Той не се представи, а каза само, че е швед и търси доктор Гунар Бергстрьом.

Тя го помоли да почака и се отправи към съседната къща, а той остана да стои прав, не знаейки къде да се настани. Всичките места бяха заети. Отказал на предложенията на много от жените, отстъпващи му мястото си, той застана до вратата.

Слабоват и тъмнокос мъж с къса бяла престилка и десетина години по-възрастен от Карл влезе в стаята, сваляйки в движение гумените си ръкавици.

— Току-що асистирах на много сложно раждане — каза той вместо поздрав.

Стиснаха си ръцете. Карл огледа с поглед стаята и реши, че никой от околните не разбира шведски.

— Аз съм от шведската служба за сигурност и ми трябва твоята помощ. Искам да си поговорим, щом само намериш малко свободно време за това — заяви му Карл без заобикалки.

— След четвърт час имам операция и не знам… А с какво мога да помогна?

Лекарят разглеждаше недоверчиво Карл.

— Нито ти, нито който и да е друг от вас не сте заподозрени в каквото и да е престъпление. Позволи ми да се огранича засега само с това обяснение. Ние наистина се нуждаем от помощ. Кога свършваш работа?

— Бих могъл след три часа, ако е толкова важно. А наистина ли е важно?

— Наистина. Бихме могли да се срещнем някъде. Например във “Вимпи” на “Хамра стрийт” след три часа и половина.

— Ясно е, че си швед. Както обаче разбираш, предложението ти звучи малко странно. Как се казваш и как мога да разбера, че наистина си от СЕПО?