Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

9

След Хамбург Карл извади от пластмасовата кутия чиния с парчета студено пуешко и салата „Уолдорф” и надникна през илюминатора. Там, на земята германската спецполиция “изцеждаше” сведения от заблудените студенти. А от единствения терорист сигурно така и не бяха успели да измъкнат нищо. Въпреки че Карл никога не вярваше на ксерокопираните сведения на немските леви за съвременните разпити.

В случая бяха замесени един терорист, заловен случайно и то някъде в Германия; двама ливанци и палестински търгаш на хашиш и крадени вещи; двама шведски активисти на пропалестинското движение с незначителна доза наркотици и крадена стереоуредба; шведка-аптекарка, пазеща десет малки “военни” сувенира; още един шведски “фен на тероризма” и притежател на ловна пушка, модел 1910 година; и като добавка към всичко това — политически бежанци, нямащи отношение към даденото дело. Разследването на делото — терористична акция под кодовото название “план Далет” и взаимовръзката между този план и убийството на шведския полицай от сигурността — обаче така и не помръдваше от мъртвата точка.

Причината се състоеше в това, че всичките тези “залавяния” бяха безполезни. Можеше, разбира се, да се “поровят” връзките на Хедлунд с Германия, но не си заслужаваше да се възлагат кой знае какви надежди на това.

Карл почувства силно облекчение, че се отървава от това преливане от пусто в празно, несигурността и въртенето в кръг. Самолетът се гмурна в облак и Карл с нежелание се зае с пуешкото, като го поливаше с шампанско “Помери”, което се раздаваше безплатно в малка бутилчица. Летеше в бизнескласата като млад бизнесмен, а и изглеждаше подходящо — як, костюма като излят, вратовръзка, дипломатическо куфарче с тъмночервен цвят. Нито външността, нито багажът му позволяваха Карл Хамилтън да бъде заподозрян, че съвсем не е млад специалист по компютърна техника. Претеглил старателно всичките “за” и “против”, той бе оставил оръжието си у дома в Швеция. Та нали му предстояха двете най-любими на терористите и най-контролираните летища в света — тези на Атина и на Бейрут — а след това и градът, в който се водеше война и в който статусът на гражданско лице бе къде по-надеждна защита, отколкото оръжието.

Карл се опитваше да се откъсне от всичко онова, с което бе натъпкана главата му през последната седмица, която му се струваше като месец. Облегна се на облегалката на седалката и се пренесе мислено в обетованата земя на Калифорния. И видя Теси, която, загоряла, излизаше от водата, държейки в ръка харпун, върху който проблясваха няколко рибки.

Теси O’Конър, студентка в Университета на Южна Калифорния, с нейната очарователна американска усмивка; пътят, виещ се покрай брега на Тихия океан, по който, бавно и леко, поклащайки се, се движи кола; палмовите алеи; сивите военни кораби в залива; соленият вятър; вълните; сърфингът; чак смешно трудното свикване с изискващия голяма издръжливост американски футбол, някаква си смесица от народна топка и обикновен футбол, като, наистина, през последния си семестър Карл бе успял да се справи с всичко това и да стане добър играч на университетския отбор. Калифорния…