Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Половин час по-късно той влезе в града и се насочи към мястото, където преди се намираше хотел “Сент Джордж”. Тогава скачаха в морето направо от една от терасите. Сега не бе останало почти нищо — само обгорели руини, останки от стени без прозорци и без врати. Трамплинът за скокове във вода обаче се бе запазил. Бе един вид ироничен и упорит въпросителен знак, поставен над синята повърхност на водата.

Средиземно море бе както и преди синьо-зелено, въпреки че откакто бе идвал за пръв път в Бейрут, в този район бе стоварвана два пъти американската морска пехота, а израелците бяха идвали три пъти, като единия път бяха стигнали едва ли не до Бейрут, а друг път дори бяха влезли в него. ООП бе отслабнала дотолкова във военно отношение, че не бе в състояние да защити лагерите на бежанците, поради което бе последвало многогодишно клане — отначало от страна на християнската полиция, след това — на израелците и най-накрая — на шиитската полиция. Откакто Карл и приятелите му бяха посетили Бейрут, бяха убити десетки хиляди палестинци. Тогава ООП бе един от най-силните военни фактори в разрушителната борба за Бейрут. Днес ООП бе най-слабата във военно отношение и освен това с най-многобройното и най-незащитено гражданско население.

Организацията, в която работеше Карл, пристигнал за втори път в Бейрут, безспорно и безкомпромисно подкрепяше Израел. Така че защо сега, когато се опитваше да осъществи връзка с ООП, да не бъде разглеждан от нея като израелски агент?

Налагаше му се да се движи през цялото време, защото, щом само спреше, се оказваше заобиколен от хленчещи деца. Най-накрая се върна в хотела и убедил се, че никой не е влизал в стаята му, смени панталоните си с дънки, легна на кревата и се взира дълго в тавана, без да мисли за нищо, но и без да заспива.

Шведският лекар пристигна във “Вимпи” със закъснение от седемнадесет минути. Несвикналият с източния обичай да не се спазва уговореното време Карл вече си мислеше дали да не си тръгва. Въобще несмутеният от закъснението си лекар обаче бе замислен, защото го тревожеше самото естество на случващото се.

— Как да разбера кой си ти на практика и дали не си тук, за да изиграеш някой номер на мен и на другарите ми? Може пък писмото на Понти да е фалшификат — без да поздрави, каза той на Карл, отмествайки пластмасовия стол и сядайки на него.

Карл оцени прямотата му. Бе убеден, че първата стъпка не е проблем, защото проблемите щяха да започнат след това.

Разказа за убийството на Фолкесон и за първоначалната работна хипотеза на отдела по сигурността, при която се подозирала някаква палестинска организация (при това не каза нищо за подозренията спрямо Ерик Понти). Сега се бил появил повод за търсене в друг кръг. Ако наистина виновникът е някаква си отцепила се палестинска група, то това не би било в интерес на ръководството на ООП (може би тя иска именно така да се отцепи). Защо обаче ООП да не се включи в търсенето на убиеца? Във всеки случай това може да доведе до нещо. Четирима другари — Карл употреби спокойно тази дума — от пропалестинското движение бяха задържани към този момент, въпреки че нямаше причини за това. Щом само бъде намерена истинската следа, може да ги пуснат. Службата за сигурност и разузнаване на ООП може освен това да помогне и за друго, но Карл не желае да говори за това сега. Иска да влезе в контакт с ООП. Само това и нищо повече. Е, а ако наистина е необходимо да се провери дали наистина е сътрудник на шведската служба за сигурност, то, както вече беше казал, трябва да се позвъни на някакъв опърничав втори секретар от шведското посолство и последният би могъл вероятно да потвърди това.