Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Над бюрото на младия дипломат висеше голям плакат с летен пейзаж от провинция Даларна и майски прът[88]. Освен това, обръщайки се към Карл, дипломатът му говореше на “вие”.

— Особите, които търсите, в убийство ли са заподозрени? — попита дипломатът с леко презрително ударение на думата особите.

— Не, но за нас е много важно да мога да поговоря с тях. Преди всичко ми се иска да знам къде живеят — отговори му рязко Карл.

— Може ли да ви попитам в какво се състои същността на въпроса, защото това може да опрости проблема.

— Не може. Отнася се до сигурността на държавата. Мога само да кажа, че по никакъв начин и в нищо не са заподозрени. Знаеш ли къде живеят? Мога ли да се срещна с тях, така да се каже лично, без да посещавам „Бурж ел Баражна”? При възможност не бих искал да привличам внимание върху себе си.

Карл вече бе разбрал, че посолството на Швеция едва ли щеше да приеме молбата му с ентусиазъм.

— Ние нямаме точните адреси на тези особи, защото връзката ни с тях не е организирана добре. Да, знаем кои са и колко са, защото въпреки всичко са шведи.

— Значи нямаш личните им адреси?

— На практика — не.

— Значи ще ми се наложи да ги търся в лагера за бежанци?

— Струва ми се, че е така.

— Това означава, че ако по някакви причини ви се наложи да се заемете с евакуацията на всички шведи, намиращи се в района на Бейрут, няма да можете да се доберете до тези доброволни помощници?

— Това някакъв вид разпит ли е?

— Съвсем не. Просто ми е любопитно, защото, въпреки всичко, са шведи. Нима не отговаряте и за тяхната сигурност?

— Тук, в Ливан, всеки се грижи сам, както умее, за сигурността си. Ако обаче въпросът за евакуация стане актуален, то ние разчитаме, че те сами ще се обадят, стига да е в техен интерес.

Карл реши да махне с ръка на това. Той лично бе вече готов да си тръгне, но според формалната инструкция му предстоеше да съобщи за още нещо.

— Задачата, която трябва да изпълня, е такава, че мога да изпадна в беда. Искам да знам телефонен номер, на който мога да се свържа с вас по всяко време на денонощието.

— Тук всички, включително и полицията, работят само през регламентираното време — отговори младият дипломат високомерно и Карл с учудване усети, че озверява и че му се иска в буквалния смисъл да запуши устата на този келеш.

Той обаче се взе в ръце, защото го бяха обучили добре да го прави.

— Мисля, че не разбра какво имам предвид — меко отбеляза той, — но съм тук по поръка на службата за сигурност на държавата на свеите, готите и венделеите[89], а това може да постави под заплаха не само мен, но и да доведе всички вас до дверите на ада, ако с мен се случи някаква неприятност. Така че давай телефонния номер и името на човека, с когото ще се свързвам. А след това ми кажи в кой хотел ще отседна.