Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
по къси гащички, в зелена дрешка
от кадифе, с кинжалче на колана,
облечено във ножница от кожа
като в намордниче, за да не хапе
(понеже украшенията често
оказват се опасни). Колко много
приличах на туй грахово зрънце,
на таз шушулка тук… Е, казвай, драги,
ще се оставяш ли да те подмятат,
щом станеш мъж?
МАМИЛИЙ
Не! Няма! Ще се бия!
ЛЕОНТ
Брей, виж го ти! Желая ти успех!…
И вий ли, братко, сте по своя принц
луд толкоз, колкото навярно ние
изглеждаме по нашия?
ПОЛИКСЕН
За мене,
когато съм във къщи, той е всичко:
утеха, радост, грижа, занимавка,
сега приятел пръв — след миг зъл враг,
слуга, войник, съветник, използвач!
Денят през юли ми се вижда с него
по-къс от декемврийски! Той цери ме
със милия си чар от всички мисли,
сгъстяващи кръвта ми!
ЛЕОНТ
Този рицар
при мен извършва същото. Ний с него
ще поизбързаме, за да не пречим
на вашата беседа. Хермионо,
бъди любезна и заради мен
към госта ни! В Сицилия за него
най-ценното да бъде без цена!
След теб и тоз разбойник той е първи
наследник на сърцето ми, помни го!
ХЕРМИОНА
Ако ви трябваме, ще бъдем в парка.
Да чакаме ли нейде?
ЛЕОНТ
Няма нужда.
Ще ви намеря, гдето и да сте.
Настрани.
Аз въдицата пуснал съм, макар че
не я усещат те!… Така, така!…
И как открито му поднася човка
с нахалство на съпруга, чийто мъж
се прави на наивник!
Поликсен, Хермиона и Свитата излизат.
Тъй. Поеха.
Рогат! Клонат! Чаталест! Ах, мръсница!
Играй, дете! И майка ти играе!
И аз играя също! Но една
тъй жалка роля, че ще ме изпратят
със свиркане до гроба! Смях и кикот
ще бъде упокойният ми звън!
Играй, момчето ми! На тоя свят —
или дълбоко мамя се — до днеска
е имало не малко рогоносци
и има не един и тука, който,
когато казвам туй, държи жена си
за лакътя и хич не подозира,
че в негово отсъствие съседът
е посещавал рибника му — някой
ухилен мистер Смешлю! — и ловил
по цели нощи в него!… Да, олеква,
щом знаеш, че и портите на други
били са, пряко волята им, често
отваряни за гости! Ако всички,
които имат шаващи жени,
го вземат надълбоко, то най-малко
една десета от света, помнете,
ще се избеси! Няма цяр за туй!
Една планета-сводница влияе92
над този свят и действа тя навред,
където да погледнеш по земята!
За женско лоно няма барикади —
врагът през него влиза и излиза
с обози и муниции! Да, знайте,
безброй съпрузи носят тази болест,
а пък се мислят здрави… Казвай, чедо!
МАМИЛИЙ
На вас приличам, татко. Всички казват.
ЛЕОНТ
И туй е утешително… Я гледай!
Камило, тук ли си?
КАМИЛО
Да, ваша светлост.
ЛЕОНТ
Върви играй, Мамилий, честни мъжо!
Мамилий излиза.
Камило, уважаемият гост
ще поостане малко.
КАМИЛО
Но със мъка
залостихте му котвата, кралю.
Вий хвърляхте — тя връщаше се пак.
ЛЕОНТ
Усети ли го?
КАМИЛО
С доводи все нови
отхвърляше той вашите молби.
ЛЕОНТ
И ти го забеляза?
Настрани.
Вече почна!
Следят ме, шушнат си: „А кралят — хе!“
Далече са отишли, щом и аз —
последният — прозрял съм го… Камило,
кажи ми, според теб защо все пак
92
„… една планета-сводница влияе…“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.