Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Усетих груби пръсти върху краката си; след това намериха закопчалката на шортите ми и отвориха ципа, за да ги свалят. Едва забелязах това, гледайки с ужас как Мак се гърчи на земята, опитвайки се да измъкне дървената маса, която беше пронизала бедрото му. Той успя да измъкне тънкото копие с треперещи ръце, игнорирайки струята кръв, която изцапа дрехите му, но веднага се появи друга рана на врата му, карайки го да се задави в кръв.
— Не! Оставете го — убивате го!
Корените или не разбраха или не им пукаше. Създанието върху мен дръпна рязко шортите ми, за да ги разтвори, оголвайки горната част на бедрата ми, след което с едно внезапно движение ги свали на половината на краката ми. Изритах го, но това беше сякаш да удариш дърво вместо жива плът и не мисля, че даже забеляза. Огледах се диво наоколо за помощ, но отпуснатото тяло на Томас беше заровено меко казано в един чувал. И въпреки че Марлоу беше дошъл в съзнание, го държаха трима гиганти, докато друг се опитваше да му сложи торба на главата.
Мак беше успял да разхлаби корените и се бореше с една ръка да махне един от тях от около врата си другата му ръка беше поставена върху огромната рана на крака му, която вече беше напоила земята под него, сякаш беше засегната артерия. Но поне другите корени се бяха отдръпнали. Ако не се бореше, той не представляваше интерес за тех. Можех само да се надявам, че той ще стои мирен и може би, щеше да се престори на умрял преди наистина да беше.
В прилив на адреналин осъзнах, че съм сама и че никоя от обичайните ми защити нямаше да проработи тук. Гривната ми беше нищо повече от една декорация, а стражът ми не работеше тук. Шеба беше изчезнала след атаката на Консула, а проклятието мълчеше. Или неговата сила не действаше във Феерия или тези същества бяха прекалено чужди за него, за да ги разпознае като заплаха. Амулетът ми можеше и да ми помогне, но той беше под ризата ми и не можех да го достигна с ръцете си, опънати над главата ми.
Коженото създание разкъса останалата част от шортите ми и ги махна настрани, докато дебелото същество започна да ме мачка. Горнището ми беше от еластична материя, която не се късаше толкова лесно и тромавите му пръсти не успяваха да се справят с него. Той спря, за да оближе лицето ми, сякаш ме вкусваше и вадичка от слюнка се стече върху бузата ми. Тя бавно се спусна по врата ми, студена и лепкава, като изобщо не приличаше на телесна течност, каквато трябваше да бъде. Опитах се да изкрещя, но устата ми се изпълни с мръсна, отвратителна на вкус коса вместо въздух.
За кратко не виждах какво се случваше, хваната в капан от задушаващата маса на главата му, но усетих дърпането на плата и ме заля шокът от въздуха, когато панталоните ми бяха разкъсани. Опитах се да се пренеса, като в момента не се притеснявах от последствията, но въпреки че усетих дълбокото, лениво подръпване на силата ми, това не беше достатъчно. Не можех да я задържа и времевата линия остана да се рее извън досега ми.
Обърнах, колкото беше възможно, лицето си към пътеката, отчаяно търсейки някакъв въздух и тогава го видях. Едно от оръжията беше останало наблизо, макар и не точно в обсега ми. Руната трябва да беше паднала от панталоните ми, когато те бяха захвърлени в храстите, а тя беше малка и никой не я беше забелязал. Тя лежеше мъчително близо до главата ми, бледа отломка от кост, наполовина заровена във влажните листа. Но въпреки че беше само на няколко инча, нямаше начин как да я взема.
Докато се борех да открия как да преодолея тези няколко инча, два тънки, но здрави, корена се увиха около глезените ми и започнаха да се оплитат нагоре. Когато стигнаха колената ми, започнаха да дърпат навън. Живите вериги се увиха до бедрата ми, впивайки се в кожата ми, като брутално принуждаваха краката ми да се разтворят така, че за минута си помислих, че се опитват да ме разкъсат на две. Най-накрая спряха, когато хълбоците ми нямаше накъде повече да се разтворят. Опитах да се боря, но единственото, което постигнах, бе съвсем лека промяна, а растящата ми паника не ми позволяваше да мисля. Една пръчка накара няколко светли листа да се понесат във въздуха и да паднат върху лицето ми, шепот на милувка, докато съществата отгоре ми започнаха да се карат кой да ме изнасили пръв.
Борбата беше кратка. Коженото същество вдигна спътника си и го захвърли срещу едно дърво, клоните на което го хванаха в дървесна прегръдка, подобно на клетка. След което се обърна и пафна върху мен. Две груби, възлести ръце сграбчиха болезнено рамената ми и аз потънах в едни безизразни сиви очи, които нямаха нищо човешко в тях. Той се изви върху тялото ми, неговата твърда, груба кожа ме издираше, с изключение на местата, които бяха покрити от горнището ми.