![Смъртта на една марионетка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/0/smrtta-na-edna-marionetka-bg-download.jpg)
Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
— Как може толкова лесно да правиш такива вкуснотии — възхити се Тим, а Николас помириса и измърмори:
— Ааа… божествено.
За миг Ейвъри сведе глава, по-скоро с облекчение, че е свършил работата добре, отколкото да благодари за отправените му похвали, и всички забиха нос в чиниите. Ейвъри подаде соса на Николас, като го повдигна високо над свещите.
— Няма защо да го вдигаш толкова. Да не ти е нафора — подразни се Тим.
Отвориха и тинянелото и сипаха по чашите. Тим вдигна тост:
— За Николас. И за централната театрална школа.
— О, да… — Ейвъри се чукна с Николас, който се захили малко непохватно. — Пожелавам ти да станеш богат и известен, преди да навършиш двайсет и пет, иначе ще се наложи да ми обясняваш защо не си успял. И не забравяй, ние първи повярвахме в теб.
— Няма — усмихна се бавно Николас. — Толкова съм ви благодарен за всичко. За стаята… за приятелството ви… за всичко…
— Недей да бъдеш благодарен — поправи го Тим. — Просто ни изпращай билети за първия ред на всичките си премиери.
— Значи мислите, че… боговете най-сетне ще отговорят на молитвите ми? — Опитът за сарказъм на Николас се оказа успешен само донякъде. Гласът му потрепери.
— Нико, толкова си наивен — усмихна се Тим. — Именно така ни наказват боговете — като отговарят на молитвите ни.
— О, Боже… Нали това няма да се превърне в някоя от вашите досадни философски вечери? Едва ли ще го понеса. — Думите на Ейвъри обаче прозвучаха весело и самият той изглеждаше напълно доволен от вечерта. Лицето му грееше, а малките му сини очички блестяха. Започваше да се отпуска. Цял ден беше стъпвал внимателно и на пръсти, защото сутрешният му хороскоп, макар и доста приятен като прогноза, завършваше така: „Вкъщи може да има търкания обаче.“ „Но — помисли си Ейвъри — в девет и половина всяка уважаваща себе си птица, вещаеща зло, вече трябва да си е легнала в гнездото и да чете руните за следващия ден“.
— Вкусно ли е? — попита той, уж напрегнат.
— Любов моя, всичко е просто прекрасно. — Тим леко докосна ръката му с тънките си пръсти. Лицето на Ейвъри пламна от удоволствие и сърцето му лудо заблъска. Тим никога не използваше нежни думи, нито го докосваше, ако наоколо имаше други хора, и Ейвъри бързо се бе научил да се държи по същия начин. С тях беше само Нико, разбира се, но въпреки това…
Ейвъри дишаше бавно и дълбоко: поемаше не само за кратко с лигавицата на носа си, а издълбоко пикантния мирис на месото, нежния аромат на жасмин, прииждащ от покритата с хартия кошница, уханието на виното, малко острия дъх на запалените свещи и целият този букет от миризми се вливаше в кръвообращението му, носеше се из тялото му и го отпускаше. Отчупи залък и го пъхна в устата си. „Хлябът на ангелите сигурно има точно такъв вкус“, помисли си той.
Телефонът иззвъня. Всички изпъшкаха. Ейвъри, който беше най-близо, избута стола си назад и с чаша в ръка отиде да вдигне слушалката.
— Ало?… О, здравей, скъпа.
— Кой е? — попита Тим беззвучно с устни.
Ейвъри натисна копчето за прекъсване на звука.
— Злата вещица от север.
— Моите съболезнования.
— Тим ти изпраща своята любов, Роза.
— И аз.
— И Николас. Тъкмо си хапваме най-божественото… О, добре. Ще мълча. Няма защо да ми крещиш така. Човек трябва да минава през въвеждащите учтивости, иначе по-добре да се върне в пещерите… Ти млъкни, щом ще ми приказваш така. — Ейвъри пак натисна копчето. — Нещо е много напушена старата овца.
Двамата мъже на масата си размениха по един поглед. На Тим — леко шеговит и примирен. На Николас — ироничен и дори малко покровителствен. Поглед, който никога не би си позволил в началото на тяхното приятелство. Отново се обърнаха към Ейвъри, на чието лице се беше изписала самата алчност. Меките му устни, нежно оцветени в кафяво от сатето, се бяха издали напред в пухкаво „О“.
— Мили Боже!… — викна той. — Но нали така се казва винаги? Е, аз поне винаги казвам… сигурна ли си… е, тогава това решава въпроса… Разбира се, че ще… а ти ме дръж в течение.
Остави слушалката, отпи голяма глътка вино и се върна на масата. Новината щеше да го разпори по шевовете, ако имаше такива, но Ейвъри погледна първо от Тим към Николас и обратно и заяви: