Смъртта на една марионетка [bg]

— Да го притопля ли, Тим… как мислиш? Или да донеса пудинга?

Тим не отговори. Беше се вглъбил в себе си, както му се случваше понякога. Ейвъри се ужасяваше от тези периоди. Знаеше, че Тим не се държи така нарочно, с цел да го наказва. Импулсивното му поведение изглеждаше неволно и въпреки това Ейвъри винаги се чувстваше виновен. Обърна се към госта.

— Готов ли си за пудинга, Нико?

Николас се усмихна вяло и сви рамене. Изгледаше малко кисел и засрамен, сякаш е нарушил строги светски порядки. „А всъщност — помисли си Ейвъри — аз се държа просташки.“ Колко неприятна му изглеждаше сега, колко тъпа му се струваше неговата собствена реакция, след като чу новината от Роза. С какво похотливо удоволствие хукна към масата, за да сподели чутото, все едно беше вкусно ядене, което нямаше търпение да им поднесе. Ако беше спрял да се замисли дори за миг, сигурно щеше да постъпи по друг начин. В края на краищата ставаше дума за приятел. И тримата харесваха добродушния и муден Дейвид. А сега той може да отиде в затвора. За години. Нищо чудно, че Тим — изключително чувствителен и в най-добри времена — се опитваше да отклони вниманието си от тази неприятна и тъжна история.

Така си мислеше горкият Ейвъри, без да подозира далеч по-сериозната причина неговият приятел да мълчи. И през ум не му минаваше, че малкият свят, в който живееше и в общи линии смяташе за безопасен въпреки постоянните леки тревоги и малки притеснения, ще бъде сериозно разклатен.

— Е… — насили се гласът му да прозвучи бодро и весело — няма смисъл да униваме. Добре… Роза го е видяла да влиза вътре… какво означава това? Може просто да са го помолили да им помогне да разяснят това-онова. Да им помогне в разследването. — Още докато говореше, на Ейвъри му се прииска да не беше си отварял устата. Бе сигурен, беше го прочел някъде, че това е официалният начин да се обяви, ако полицията е хванала престъпника, но по закон още няма право да го съобщава. — Какво, като е човекът от осветителната кабина; не значи… ами… в какво друго да се захванат в края на краищата. — „Само дето е имал възможност да го направи. Само дето той е пипал бръснача. Само дето любовницата му сега е богата вдовица“.

Тим стана.

— Какво… какво става? — попита Ейвъри. — Не сме свършили.

— Аз свърших.

— О, но защо не хапнеш малко череши, Тим? Нали ги обичаш. Направих ги специално за теб. В малки захарни кошнички.

— Съжалявам.

„Бих убил тая Роза — помисли си Ейвъри. — Злобна скандалджийка и гадна клюкарка; вре си носа навсякъде! Ако не беше тя, това никога нямаше да се случи. А така хубаво си прекарвахме.“ В очите му напираха сълзи на разочарование и безсилие. Когато ги избърса, видя, че Тим стои на вратата на хола, облечен в палто и с шапка на главата. Ейвъри скочи на крака.