![Смъртта на една марионетка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/0/smrtta-na-edna-marionetka-bg-download.jpg)
Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
Ейвъри стана мълчаливо и светна лампата. Почувства необходимост да се раздвижи. Да се поразходи. Помисли да отиде да посрещне Тим пред участъка, та веднага да научи най-лошото. Вече си грабна палтото и отвори входната врата, ала осъзна, че е възможно най-глупавото нещо. Тим мразеше той да „му ходи по петите“. Освен това (Ейвъри пусна палтото върху малиновочервеното канапе), след като се втурна към вратата, ужасно му се зави свят и му се догади. Отиде до масата и доста трудно, държейки се за ръба, успя да седне изправен. Все едно беше заклещен във въртящата се врата на емоциите: бързо и пламенно мина през ревност, ярост, страх и похотливост, а сега като че отново се сблъскваше с тях, но в обратния ред.
Ейвъри направи неистов опит да се освободи от лепкавото блато на нещастието. Изпи няколко големи чаши перие и седна тихо, напрегнал сили да се овладее. Опита се да мисли, както би мислил Тим. В края на краищата стореното — сторено. Дали пък, разколеба се плахо той, не раздувам нещата прекалено? А и Тим очаква от него точно това — да направи от мухата слон. Горкият Тим. Седи с часове в полицейския участък, после се връща вкъщи и го посрещат с викове и крясъци. Колко би било необикновено, удивително, ако го посрещне спокоен, усмихнат, естествено, малко дистанциран, но в крайна сметка прощаващ приятел. Няма какво да обсъждаме прегрешението му, реши Ейвъри, и прочие, и прочие. Какъв смисъл има да ругае Тим, задето не му е абсолютно верен? „Обичам го така именно защото е толкова съвършено различен от мен — установи Ейвъри, вече доста оглупял от обзелата го сантименталност. — А колко ще бъде горд с мен, като види как добре се справям с нещата. Колко зрял и мъдър, колко разумен ще му се сторя в усилията си да преодолеем тази първа истинска катастрофа в живота ни.“ Той тъкмо наду гръдния си кош като влюбен гълъб, и в бравата се чу завъртането на ключ. Миг по-късно Тим застана пред него.
— Ти, невярно копеле! — изкрещя Ейвъри и захвърли една от китайските чинии по него. Тим се отмести, чинията се удари в напречната греда над вратата и се посипа на пода на парчета. Тим се наведе да ги събере, а Ейвъри извика:
— Остави я! Не я искам. Не искам нито една от тях. Ще ги хвърля всичките в кофата за боклук!
Без да му обръща внимание, Тим събра парчетата и ги сложи на масата. После си взе чиста чаша от кухнята, наля си малко от отворената бутилка „Кло Сен Дени“, помириса го и изръмжа раздразнен, като видя няколко парченца корк.
— Бях го оставил да отлежава.
— Много важно.
— Като си искал да се отрежеш, защо, по дяволите, не взе „Дао“? В килера има половин дузина бутилки.
— А, да — „Дао“! Щом е за мен, няма значение какъв боклук ще е, нали? Аз не притежавам твоето изискано небце. Твоят знаменит жьо ньо се куа66.
— Не ставай глупав. — Тим отпи внимателно. — Чудесен плод. Много стил. Не чак толкова, колкото очаквах.
— Я стига си се фукал.
— Изморен съм. — Тим си свали шала и палтото. — Лягам си.
— А, не! Няма да си лягаш, а ще напуснеш къщата ми. И ще я напуснеш веднага!
— Никъде няма да ходя в този късен час, Ейвъри. — Тим си закачи палтото. — Ще поговорим утре сутринта, когато изтрезнееш.
— Ще говорим сега! — скочи Ейвъри от масата и се запрепъва през вестибюла. Застана пред стълбите, препречвайки пътя на Тим. Тогава Тим се обърна и отиде в кухнята, където започна да пълни кафеварката. Ейвъри го следваше по петите с викове:
— Какво си мислиш, че правиш? Остави ми нещата.
— Щом ще стоя буден, имам нужда от силно кафе. А като те гледам, и ти също.
— А ти какво очакваше? Да се прибереш и да ме завариш спокоен и разумен? Да почиствам след последната вечеря? Да броя твоите трийсет сребърника?
— Защо драматизираш толкова нещата? — Тим загреба щедро от кафето „Коста Рика“. — Ела и седни, преди да си се срутил.
— Би ти харесало, нали? Би ти харесало, ако си падна на главата и умра. Тогава ще вземеш магазина и къщата и ще доведеш онази малка никаквица тук. Е, да, ама няма да ти се отвори парашутът, защото първото нещо, което ще направя утре, е да ида при адвокат и да си сменя завещанието.
— Утре прави каквото си искаш. Сега обаче на твое място щях да се погрижа преди всичко да си паркирам задника някъде и да изпия това кафе.
66
Je ne sais quoi (фр.) — не знам си какво. — Бел.пр.