Смъртта на една марионетка [bg]

— Може и да не ти разрешат да напуснеш града — обади се Тим, — докато не завърши разследването.

— Дявол да го вземе! — изруга Николас, обра и последната капка от чинията и я подаде за още. — Не бях помислил за това. Всички, предполагам, сме заподозрени. Включително и присъстващите.

— Какви ли предположения не направихме за възможния извършител — обясни Ейвъри, хванал черпака, — ти не заслужаваш това… но не стигнахме до никакво приемливо решение.

— Засега фаворит номер едно са Евърард.

— Не ми говорете за Евърард! — възнегодува Николас и внимателно докосна подутия си нос.

— Том не биваше да ти казва — смръщи вежди Тим. — Не допусках в полицията да правят такива неща. Смятах, че показанията са поверителни.

— А те с какво се сдобиха? — попита Ейвъри.

— С по едно посинено око и една разцепена устна.

— Стига си се хвалил, Николас.

— Той ме попита! Както и да е. Та защо двамата.

— Гадна служба е това придворен ласкател — уточни Ейвъри и подаде все още топлите хлебчета. — Сигурно накрая намразваш човека, на когото се подмазваш.

— Не е задължително — възрази Николас. — Слабите хора често уважават по-силните от тях. Чувстват се сигурни, като се крият зад гърба им.

— Не може да смяташ, че Евърард са слаби, Нико — отбеляза Тим.

— Ами… Точно така смятам, а ти?

— Съвсем не.

— Мога да си представя, че той е искал да се отърве от тях — продължи Николас, — дребни, гадни паразити. Но не и обратното. Аз все още смятам, че е Кити.

— Ами Харолд? — попита Ейвъри.

— Като всички други, и аз, разбира се, бих умрял от кеф, ако е Харолд. Всъщност, като изключим факта, че не е имал нито мотив, нито възможност да го направи, според мен той е съвършеният кандидат — заключи Николас и изсърба последната лъжица от чинията си. — Тази супа е направо великолепна, Ейвъри.

— Добре, но не се надявай да получиш още — предупреди го Ейвъри и решително отнесе празните съдове. — Иначе няма да имаш място за най-вкусното.

Ейвъри обра соса с аромат на масло и фъстъци и го изсипа в сосиера. После извади от фурната плитките си китайски съдове. Много обичаше да ги използва. На дъното им бяха нарисувани разкошни бронзови хризантеми и малки синьо-зелени фигурки с лек златен контур, които вършеха разни източни работи сред свят от миниатюрни дръвчета и къси, но много набраздени реки. На Ейвъри му доставяше огромно удоволствие да скрива тази изтънчена превзетост и после, докато поема храната на малки хапки, постепенно да разкрива изображенията. Единствено тези съдове не влизаха никога в съдомиялната машина и само Ейвъри бе упълномощен да ги мие. Тим му ги подари за една годишнина — купи ги по време на почивка в Редрут — и затова бяха двойно по-скъпи на Ейвъри. Сега той донесе чиниите, пълни с хрупкави къдрици от свинско филе, и тичешком обиколи масата, за да ги сервира.