Смъртта на една марионетка [bg]

— Изглеждай жива, сестро. Две и шест.

Седна изпънат на ръба на стола, като че ли играеха някаква игра. Внезапно придоби пъргав и закачлив вид на човек, който се хвали, че някой трудно може да се мери с него, захване ли се с нещо. Изкуствените му ченета изтракаха, сякаш живееха свой собствен живот, а лицето му се сбръчка в лукава гримаса на зъл дух. Диърдре закри очи с ръце и дълго стоя така. После извади кутията с локум. Лицето на господин Тибс моментално се промени. Загуби закачливото си изражение и почервеня от гняв. Хвърли свиреп, почти войнствен поглед на кръглата крехка кутия, като че ли се канеше да го нападне. И когато дъщеря му внимателно му я подаде, той мощно замахна със стиснат юмрук отдолу нагоре и блъсна кутията — тя хвръкна високо във въздуха и прелетя половината стая. Разхвърчаха се облачета пудра захар като дим от изстрели. Розови и немного бели кубчета ароматизирано желе се разпиляха по целия под. С остър писък купчината дрехи се спусна напред и грабна един локум, изтърка го в крачола на огромните си, покрили чак коленете й кюлоти и целия го напъха в устата си. Плешивата с брадавиците събра почти всички останали парчета; здраво ги стисна в юмрук, те се превърнаха в голяма пихтиеста маса, която тя започна да дъвче, хванала я с две ръце, свити като лапи — приличаше на катеричка, загризала орех. Младият мъж се пляскаше и чешеше свирепо, като че ли хиляди буболечки се опитваха да го изядат жив.

Диърдре не издържа повече. Закопча си палтото и извади ръкавиците. Баща й, заел предишната поза, пак гледаше невиждащо през прозореца. „Нищо не мога да направя тук — помисли си тя. — Не е по силите ми да му помогна. Няма полза да стоя повече“.

— Пак ще дойда, тате… в неделя…

Излезе от стаята и тръгна по коридорите на отделението. Преди да стигне до първата летяща врата, чу гласа на баща си да се издига с мелодията на любимия му химн „Старият тежък кръст“. Думите обаче бяха странни и изопачени, а някои от тях — налудничави.